Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Din pa ye sen ahonya bebrebe; sɛ wobedi wo ni ye sen dwetɛ anaa sikakɔkɔɔ.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Ɔdefo ne ohiani wɔ ade baako, Awurade ne wɔn nyinaa Yɛfo.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Onitefo hu amanehunu a ɛreba na ohintaw ne ho, nanso atetekwaa kɔ nʼanim konya amane.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Ahobrɛase ne Awuradesuro ɛma ahonya ne anuonyam ne nkwa.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Nsɔe ne mfiri wɔ amumɔyɛfo akwan so, nanso nea ɔbɔ ne kra ho ban no mmɛn ho.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Kyerɛ abofra ɔkwan a ɔmfa so, na sɛ onyin a ɔremfi so.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Adefo di ahiafo so, na boseagyefo yɛ nea ɔde fɛm somfo.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Nea odua amumɔyɛsɛm no twa ɔhaw na wɔbɛsɛe nʼabufuwhyew abaa.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Ɔyamyefo benya nhyira efisɛ ɔne ahiafo kyɛ nʼaduan.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Pam ɔfɛwdifo na basabasayɛ nso bɛkɔ; ntɔkwaw ne animka to atwa.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Obi a ɔdɔ koma a mu tew na ne kasa ho yɛ nyam no, benya ɔhene afa no adamfo.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Awurade ani wɛn nimdeɛ, na ɔsɛe ɔtorofo nsɛm.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Ɔkwadwofo ka se, “Gyata bi wɔ mfikyiri hɔ!” anaasɛ, “Wobekum me wɔ mmɔnten so.”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Ɔbea waresɛefo anom yɛ amoa donkudonku; nea ɔhyɛ Awurade abufuw ase no bɛtɔ mu.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Agyimisɛm kyekyere abofra koma ho, nanso nteɛso abaa bɛpam no akɔ akyiri.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Obi besisi ohiani de apɛ ahonya, anaa ɔbɛkyɛ ɔdefo ade, ne nyinaa de no kɔ ohia mu.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Yɛ aso na tie anyansasɛm yi; fa wo koma di me nkyerɛkyerɛ akyi,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
efisɛ eye sɛ wokora saa nsɛm yi wɔ wo koma mu, na ne nyinaa ada wʼano.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Sɛ ɛbɛyɛ a wode wo ho bɛto Awurade so, merekyerɛkyerɛ wo nnɛ, yiw ɛyɛ wo.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Menkyerɛw mmɛ aduasa mmaa wo, nea ɛyɛ afotusɛm ne nimdeɛ,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
a ɛkyerɛkyerɛ wo nokware ne nea akyinnye nni ho, sɛnea wubenya mmuae pa ama nea ɔsomaa wo no ana?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Mmɔ ahiafo korɔn, sɛ wɔyɛ ahiafo nti, na nsisi wɔn a wonni bi wɔ asennii,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
efisɛ Awurade bedi wɔn asɛm ama wɔn, na wafom afa wɔn a wɔfom ahiafo fa.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Mfa obi a ne koma yɛ den no adamfo, na mfa wo ho mmɔ nea ne bo nkyɛ fuw,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
anyɛ saa a, wubesua nʼakwan na woakɔtɔ afiri mu.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Nyɛ nea ɔde ne nsa hyɛ krataa ase di akagyinamu anaasɛ odi akagyinamu;
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
na sɛ wunni nea wɔde tua a wobehuam wo mpa mpo afi wʼase.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Ntutu tete abo a wɔde ato hye, nea wo nenanom de sisii hɔ no.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Wuhu obi a ne nsa akokwaw nʼadwuma ho ana? Ahemfo anim na ɔbɛsom, na ɔrensom wɔ mpapahwekwa anim.
