Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
ʻOku lelei hake ʻae fili ki he hingoa ʻoku ongolelei ʻi he fili ki he koloa lahi, pea lelei hake ke ʻofeina ʻi he maʻu ʻae siliva mo e koula.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
ʻOku nofo fakataha ʻae koloaʻia mo e masiva: ko Sihova, naʻa ne ngaohi ʻakinautolu kotoa pē.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
ʻOku sio mamaʻo atu ʻae tangata fakapotopoto ki he kovi, ʻo ne fufū ia mei ai: ka ʻoku mole atu pe ʻae vale, pea tautea ia.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Ko e totongi ʻoe angavaivai mo e manavahē kia Sihova ko e koloa, mo e ongoongolelei, mo e moʻui.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
ʻOku ʻi he hala ʻoe talangataʻa ʻae ʻakau talatala mo e ngaahi tauhele: ko ia ʻoku fai ke tauhi hono laumālie te ne hiki mamaʻo mei ai.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Akonakiʻi ʻae tamasiʻi ʻi he hala ʻoku totonu ke ne ʻalu ai: pea ka hoko ia ʻo motuʻa, ʻe ʻikai te ne foki mei ai.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
ʻOku pule ʻae koloaʻia ki he masiva, pea ko ia ʻoku nō ʻoku tamaioʻeiki kiate ia ʻoku foaki mai.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Ko ia ʻoku tūtuuʻi ʻae kovi ʻe utu ʻe ia ʻae mamahi: pea ʻe ʻauha ia ʻi he meʻa tā ʻi heʻene ʻita.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
ʻE monūʻia ia ʻoku mataʻofa; he ʻoku foaki ʻe ia a ʻene mā ki he masiva.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Ke lī kituʻa ʻaia ʻoku manuki, pea ʻe ʻalu kituʻa ʻae fakakikihi foki: ʻio, ʻe ngata ʻae feʻiteʻitani mo e lauʻikovi.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Ko ia ʻoku ʻofa ki he loto maʻa, ʻe kāinga ʻaki ia ʻe he tuʻi koeʻuhi ko e māʻoniʻoni ʻo hono loungutu.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
ʻOku tauhi ʻae poto ʻe he fofonga ʻo Sihova, pea ʻoku ne fulihi ʻae ngāue ʻae angahala.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
ʻOku pehē ʻe he tangata fakapikopiko, “ʻOku ai ʻae laione ʻituʻa, pea te u mate ʻi he ngaahi hala.”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Ko e ngutu ʻoe kau fefine kovi ko e luo taumamaʻo: pea ʻe tō ki ai ʻaia ʻoku fehiʻa ki ai ʻa Sihova.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
ʻOku nonoʻo ʻae vale ʻi he loto ʻoe tamasiʻi; ka ko e vaʻa ʻakau ʻoe tauteʻi ʻe kapusi mamaʻo ai ia ʻiate ia.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Ko ia ʻoku fakamālohiʻi ʻae masiva ke tupu ai ʻene koloa, pea mo ia ʻoku foaki ki he koloaʻia, ʻe hoko moʻoni kiate ia ʻae masiva.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Fakaongo ho telinga, pea fanongo ki he lea ʻae poto, pea fakatokangaʻi ho loto ki heʻeku ʻilo.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
He ko e meʻa lelei ʻo kapau te ke tauhi ia ʻiate koe; pea ʻe taau ke lea ʻaki ia ʻe ho loungutu.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Koeʻuhi ke ʻia Sihova hoʻo falala, ʻaia kuo u fakahā kiate koe ʻi he ʻaho ni, ʻio, kiate koe pe.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
ʻIkai kuo u tohi kiate koe ʻae ngaahi meʻa lelei, ʻi he enginaki, pea mo e poto,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
koeʻuhi ke u fakahā ai kiate koe ʻae moʻoni ʻoe ngaahi lea moʻoni: koeʻuhi ke ke tali ʻaki ʻae ngaahi lea ʻoe moʻoni ʻakinautolu ʻoku fekau mai kiate koe?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
ʻOua naʻa kaihaʻa mei he masiva koeʻuhi ko e masiva ia: pea ʻoua naʻa fakamālohiʻi ʻaia ʻoku mamahi ʻi he matapā:
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
Koeʻuhi ʻe langomakiʻi ʻakinautolu ʻe Sihova, pea te ne maumauʻi ʻae laumālie ʻonautolu ʻoku maumauʻi ʻakinautolu.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
ʻOua naʻa ke fakakāinga mo e tangata faʻa ʻita; pea ʻoua ʻaupito naʻa ke ʻalu mo ha tangata loto lili:
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Telia naʻa ke ako ki hono ngaahi hala, pea tauheleʻi ai ho laumālie.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Ke ʻoua naʻa ke kau koe mo kinautolu ʻoku fepukeaki nima, pe ko kinautolu ʻoku fakapapau ki he fai ʻo ha totongi.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Kapau ʻoku ʻikai hao meʻa ke totongi aki, ko e hā ʻoku ʻave ai ho mohenga mei lalo ʻiate koe?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
ʻOua naʻa hiki ʻae kauʻā motuʻa, ʻaia naʻe fokotuʻu ʻe hoʻo kau mātuʻa.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
ʻOku ke mamata ki ha tangata ʻoku faʻa fai ki heʻene ngāue? ʻE tuʻu ia ʻi he ʻao ʻoe ngaahi tuʻi; ʻe ʻikai nofo ia ʻi he ʻao ʻoe kakai meʻavale.
