Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Magac wanaagsan baa laga doortaa maal badan, Oo nimcana waa ka wanaagsan tahay lacag iyo dahab.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Taajirka iyo miskiinku way wada kulmaan, Oo Rabbigu waa kii kulligood sameeyey.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Ninkii miyir lahu sharkuu arkaa, wuuna dhuuntaa, Laakiinse garaadlaawayaashu way iska sii maraan, waana la taqsiiraa.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Is-hoosaysiinta iyo Rabbiga ka cabsashadiisa abaalgudkoodu Waxaa weeyaan hodantinimo iyo sharaf iyo nolol.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Qodxan iyo dabinnaba waxay yaalliin jidka ninka qalloocan, Laakiinse kii naftiisa dhawraa waa ka fogaan doonaa iyaga.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Ilmo u rabbee siduu ku socon lahaa, Oo isna xataa markuu gaboobo kama leexan doono.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Taajirku masaakiintuu u taliyaa Oo kii wax amaahdaana midiidin buu u yahay kii wax amaahiya.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Kii xumaan beeraa wuxuu goosan doonaa belaayo, Oo usha cadhadiisuna way dhammaan doontaa.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Kii il deeqsiya lahu wuu barakoobi doonaa, Waayo, isagu wuxuu cuntadiisa wax ka siiyaa masaakiinta.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Kan wax quudhsada eri, oo muranku wuu bixi doonaa, Dirirta iyo cayduna way dhammaan doonaan.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Kii daahirsanaanta qalbiga jecel, Oo bushimihiisu nimco leeyihiin, xataa boqorka ayaa saaxiibkiis ahaan doona.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Indhaha Rabbigu waxay dhawraan ka aqoonta leh, Laakiinse isagu wuxuu afgembiyaa erayada khaayinka.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Kii caajis ahu wuxuu yidhaahdaa, Libaax baa dibadda jooga, Oo jidka dhexdiisa ayaa laygu dili doonaa.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Naago qalaad afkoodu waa god dheer, Oo waxaa ku dhici doona kii xagga Rabbiga laga nacay.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Nacasnimadu waxay ku xidhan tahay qalbiga ilmaha. Laakiinse usha edbintu way ka fogayn doontaa.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Kii miskiinka u dulma inuu maal korodhsado, Iyo kii taajirka wax siiyaaba hubaal way baahnaan doonaan.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Dhegta u dhig, oo erayada kuwa caqliga leh maqal, Oo qalbigana aqoontayda u jeedi.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Waayo, waa wax wanaagsan haddii aad uurka ku haysatid, Oo hadday dhammaantood bushimahaaga diyaar ku ahaadaan.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Bal eeg, adigaan maanta iyaga ku ogeysiiyey, Inaad Rabbiga aaminsan tahay.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Miyaanan waxyaalo wanaagsan kuugu qorin Talooyinka iyo aqoonta,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
Si aan kuu ogeysiiyo hubaasha erayada runta, Inaad erayada runta uga jawaabtid kuwii ku soo diray?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Miskiinka ha dhicin, waayo, isagu waa miskiin, Oo kan dhibaataysanna meesha iridda ha ku dulmin,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
Waayo, Rabbiga ayaa dacwadooda u qaadi doona, Oo kuwa iyaga dhaca naftoodana wuu dhici doonaa.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Ha la saaxiibin nin xanaaq badan, Oo nin cadho kululna waa inaanad la socon,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Waaba intaas oo aad jidkiisa baratid, Oo aad naftaadana dabin ku riddid.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Ha noqonin sida kuwa gacanta dhaar ugu dhiiba, Ama sida kuwa deyman u dammiinta.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Haddaanad haysan wax aad bixiso, Bal muxuu sariirtaada hoostaada uga la bixi?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Soohdinta hore oo ay awowayaashu dhigeen Innaba ha durkin.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Miyaad aragtaa nin shuqulkiisa ku dadaala? Isagu wuxuu istaagi doonaa boqorro hortood. Oo kuwa hoose hortoodana ma istaagi doono.
