Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Доброе имя лучше большого богатства, и добрая слава лучше серебра и золота.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Богатый и бедный встречаются друг с другом: того и другого создал Господь.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Благоразумный видит беду, и укрывается; а неопытные идут вперед, и наказываются.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
За смирением следует страх Господень, богатство и слава и жизнь.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Терны и сети на пути коварного; кто бережет душу свою, удались от них.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Наставь юношу при начале пути его: он не уклонится от него, когда и состарится.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Богатый господствует над бедным, и должник делается рабом заимодавца.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Сеющий неправду пожнет беду, и трости гнева его не станет.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Милосердый будет благословляем, потому что дает бедному от хлеба своего.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Прогони кощунника, и удалится раздор, и прекратятся ссора и брань.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Кто любит чистоту сердца, у того приятность на устах, тому царь - друг.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Очи Господа охраняют знание, а слова законо-преступника Он ниспровергает.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Ленивец говорит: “Лев на улице! посреди площади убьют меня!”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Глубокая пропасть - уста блудниц: на кого прогневается Господь, тот упадет туда.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Глупость привязалась к сердцу юноши, но исправительная розга удалит ее от него.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Кто обижает бедного, чтобы умножить свое богатство, и кто дает богатому, тот обеднеет.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Приклони ухо твое, и слушай слова мудрых, и сердце твое обрати к моему знанию;
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
потому что утешительно будет, если ты будешь хранить их в сердце твоем, и они будут также в устах твоих.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Чтобы упование твое было на Господа, я учу тебя и сегодня, и ты помни.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Не писал ли я тебе трижды в советах и наставлении,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
чтобы научить тебя точным словам истины, дабы ты мог передавать слова истины посылающим тебя?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Не будь грабителем бедного, потому что он беден, и не притесняй несчастного у ворот,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
потому что Господь вступится в дело их и исхитит душу у грабителей их.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Не дружись с гневливым и не сообщайся с человеком вспыльчивым,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
чтобы не научиться путям его и не навлечь петли на душу твою.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Не будь из тех, которые дают руки и поручаются за долги:
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
если тебе нечем заплатить, то для чего доводить себя, чтобы взяли постель твою из-под тебя?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Не передвигай межи давней, которую провели отцы твои.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Видел ли ты человека проворного в своем деле? Он будет стоять перед царями, он не будет стоять перед простыми.
