Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Eit godt namn er meir verdt enn rikdom stor, og manntekkje betre enn sylv og gull.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Rik og fatig råkast, Herren hev skapt deim alle.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Den kloke ser fåren og gøymer seg, men fåmingar renner fram og lyt bøta for det.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Løn for spaklynde og otte for Herren er rikdom og æra og liv.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Klunger og snaror er på den vegen den falske gjeng, den som agtar si sjæl, held seg burte frå deim.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Lær guten etter som guten er, so vik han ikkje ifrå det, um han vert gamall.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Rikmann rå’r yver fatigfolk, og den som fær lån, vert træl for den som gjev.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Den som sår urett, skal hausta vondt, og hans ovmods ris fær ein ende.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Den godhjarta vert velsigna, for han gjev sitt brød til armingen.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Jaga spottaren ut, so gjeng trætta med, og for skjemsla og kiv fær du fred.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Den som elskar hjartans reinleik, den som talar vænt, han hev kongen til ven.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Herrens augo vaktar kunnskap, men ord frå den utrue støyter han um.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Letingen segjer: «Det er ei løva der ute, eg kunde verta drepen midt på gata.»
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Ei djup grav er skjøkjemunn, den som Herren er harm på, skal falla nedi.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Vitløysa heng fast ved hjarta hjå guten, men tukteriset driv henne burt frå han.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Trykkjer du armingen, vert det honom til vinning, gjev du den rike, vert det berre til tap.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Lut øyra ned og høyr på ord av vismenn vend hjarta til min kunnskap!
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For det er vænt at du deim varar i ditt hjarta; gjev dei må vera reiduge på dine lippor!
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Av di du skal lita på Herren, lærer eg deg i dag, just deg.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Hev eg’kje skrive fyndord til deg med råder og kunnskap
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
til å kunngjera deg det som rett er, sannings ord, so du med sannings ord kann svara deim som sender deg?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Plundra ikkje ein fatigmann av di han er fatig, og tred ikkje armingen ned i porten!
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For Herren skal føra saki deira og taka livet deira som tek ifrå deim.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Gjev deg ikkje i lag med ein som snart vert vreid, og gakk ikkje med ein bråsinna mann,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
at du ikkje skal venja deg til hans vegar og få sett ei snara for livet ditt!
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Ver ei millom deim som gjev handtak, millom deim som borgar for skuld!
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Når du inkje hev å betala med, kvifor skal dei taka sengi di burt under deg?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Flyt ikkje gamall merkestein som federne dine hev sett!
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Ser du ein mann som er dugleg i arbeidet, han skal tena hjå kongar og ikkje hjå småfolk.
