Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Et godt navn er mere verdt enn stor rikdom; å være godt likt er bedre enn sølv og gull.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Rik og fattig møtes; Herren har skapt dem begge.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Den kloke ser ulykken og skjuler sig, men de uerfarne går videre og må bøte.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Lønn for saktmodighet og gudsfrykt er rikdom og ære og liv.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Torner og snarer er der på den falskes vei; den som varer sitt liv, holder sig borte fra dem.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Lær den unge den vei han skal gå! Så viker han ikke fra den, selv når han blir gammel.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Den rike hersker over de fattige, og låntageren blir långiverens træl.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Den som sår urett, skal høste ondt, og med hans vredes ris skal det være forbi.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Den som har et godt hjerte, blir velsignet fordi han gav den fattige av sitt brød.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Jag spotteren bort! Så går tretten med, og kiv og skam hører op.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Den som elsker hjertets renhet, og hvis tale er tekkelig, han har kongen til venn.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Herrens øine verner den forstandige, men han gjør den troløses ord til intet.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Den late sier: Det er en løve der ute, jeg kunde bli drept midt på gaten.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Fremmed kvinnes munn er en dyp grav; den Herren er vred på, faller i den.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Dårskap er bundet fast til den unges hjerte; tuktens ris driver den bort.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Å undertrykke den fattige tjener bare til å øke hans gods; å gi til den rike volder ham bare tap.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Bøi ditt øre til og hør på vismenns ord og vend ditt hjerte til min kunnskap!
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For det er godt at du bevarer dem i ditt indre, og at de alle henger fast ved dine leber.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Forat du skal sette din lit til Herren, lærer jeg dig idag, nettop dig.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Har jeg ikke skrevet for dig kjernesprog med råd og kunnskap
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
for å kunngjøre dig det som rett er, sannhets ord, så du kan svare dem som sender dig, med sanne ord?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Røv ikke fra en fattig, fordi han er fattig, og tred ikke armingen ned i byporten!
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For Herren skal føre deres sak, og han skal ta deres liv som tar noget fra dem.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Hold dig ikke til venns med en som er snar til vrede, og gi dig ikke i lag med en hastig mann,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
forat du ikke skal lære dig til å gå på hans veier og få satt en snare for ditt liv!
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Vær ikke blandt dem som gir håndslag, dem som borger for gjeld!
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Når du intet har å betale med, hvorfor skal de da ta din seng bort under dig?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Flytt ikke det gamle grenseskjell som dine fedre har satt!
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Ser du en mann som er duelig i sin gjerning - han kan komme til å tjene konger; han kommer ikke til å tjene småfolk.
