Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Engari te ingoa pai e whiriwhiria rawatia i nga taonga nui, me te manakohanga aroha i te hiriwa, i te koura.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Ka tutataki te tangata taonga raua ko te rawakore; ko Ihowa te kaihanga o ratou katoa.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Ko te tangata tupato, ka kitea atu e ia te he, ka huna i a ia; ko nga kuware, haere tonu atu, mamae tonu atu.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Ko te hua o te mahaki, a ko te wehi ki a Ihowa, he taonga, he honore, he ora.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
He tataramoa, he mahanga kei te ara o te whanoke; ko te tangata ia e tiaki ana i tona wairua, ka matara atu i ena.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Whakatupuria ake te tamaiti i te ara e haere ai ia, a, ka kaumatua, e kore e mahue i a ia.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
E whakatakoto tikanga ana te tangata taonga mo nga rawakore; a, ko te tangata i te nama, hei pononga ia ma te tangata nana i whakatarewa mai.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Ko te kairui o te kino, ka kokoti i te he: a ka kahore noa iho te patu o tona riri.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Ko te kanohi ohaoha, ka manaakitia tera; e hoatu ana hoki e ia tetahi wahi o tana taro ma te rawakore.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Peia atu te tangata whakahi, a ka riro te ngangare; ka mutu ano hoki te totohe me te whakahawea.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Ko te tangata e matenui ana ki te ngakau ma, ko te kingi he hoa mona, mo te ahuareka o ona ngutu.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Ma nga kanohi o Ihowa e tiaki te tangata whai matauranga, e whakataka ana hoki e ia nga kupu a te tangata kopeka.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
E mea ana te mangere, He raiona kei waho: ka whakamatea ahau ki nga huarahi.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
He poka hohonu te mangai o nga wahine ke: ka taka ki roto ta Ihowa tangata e whakarihariha ai.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Paihere rawa te wairangi ki roto ki te ngakau o te tamaiti; otiia ma te rakau o te whiu e pei kia matara atu i a ia.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Ko te tangata e tukino ana i te rawakore kia maha atu ai he taonga mana, me te tangata hoki e hoatu mea ana ki te tangata taonga, ka tutuki raua ki te muhore kau.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Anga mai tou taringa, whakarongo mai hoki ki nga kupu a te hunga whakaaro nui, kia tahuri mai hoki tou ngakau ki toku matauranga.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
He mea ahareka hoki, mehemea ka puritia e koe i roto i tou kopu, ki te u ngatahi raua ki runga ki ou ngutu;
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Kia okioki ai koe ki a Ihowa, koia i whakakitea ai e ahau aua mea ki a koe i tenei ra, ki a koe na ano.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
He teka ianei hira rawa nga mea kua tuhituhia atu nei e ahau ki a koe, he kupu ako, he kupu mohio;
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
Kia mohio ai koe ki te tuturutanga o nga kupu o te pono, kia whakahokia ai e koe he kupu pono ki te hunga e ngare ana i a koe?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Kaua e pahuatia te rawakore, no te mea he rawakore ia, kaua hoki e whakatupuria kinotia te tangata iti i te kuwaha:
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
No te mea ka tohea e Ihowa ta ratou tohe, ka pahuatia ano hoki e ia te wairua o te hunga e pahua ana i a ratou.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Kaua e whakahoa ki te tangata pukuriri; kei haere tahi hoki koe i te tangata aritarita;
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Kei akona e koe ona ara, a ka riro i a koe he mahanga mo tou wairua.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Kei uru koe ki roto ki te hunga papaki ringa, ki nga kaiwhakakapi turanga ranei mo te moni tarewa:
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Ki te kahore au mea hei utu, hei aha i tangohia ai e ia tou moenga i raro i a koe?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Kaua e whakanekehia atu te rohe tawhito i whakatakotoria e ou matua.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Kei te kite ranei koe i tetahi tangata e uaua ana ki tana mahi? ka tu ia ki te aroaro o nga kingi; e kore ia e tu ki te aroaro o nga ware.
