< Притчи 22 >
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Erinnya eddungi lyagalibwa okusinga eby’obugagga ebingi, n’okuganja kusinga ffeeza oba zaabu.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Abagagga n’abaavu balina kimu ekibagatta, Mukama ye Mutonzi waabwe bonna.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Omuntu omutegeevu bw’alaba akabi yeekweka, naye abatalina magezi bagenda bugenzi mu maaso ne balumizibwa.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Obugagga n’ekitiibwa n’obulamu y’empeera ey’okwetoowazanga n’okutyanga Mukama.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Amaggwa n’emitego biri mu kkubo ly’omubambaavu; naye oyo akuuma emmeeme ye anaabyewalanga.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Manyiiriza omwana mu kkubo erimugwanira okutambulirangamu, ne bw’alikula talirivaamu.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Omugagga afuga abaavu, naye eyeewola aba muddu w’oyo amuwola.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Asiga obutali butuukirivu akungula mitawaana, n’oluga olw’obusungu bwe lulizikirizibwa.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Omuntu omugabi anaabanga n’omukisa, kubanga emmere ye agirya n’abaavu.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Goba omunyoomi, entalo zinaagenda, ennyombo n’okuvumagana binaakoma.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Omuntu eyeegomba omutima omulongoofu era ayogera n’eggonjebwa, talirema kuganja ewa kabaka.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Amaaso ga Mukama galabirira amazima, era adibya entegeka z’abatali beesigwa.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Omugayaavu ayogera nti, “Ebweru eriyo empologoma,” oba nti, “Nnyinza okutemulirwa mu kkubo.”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Malaaya mutego gwa kabi, akolimiddwa Mukama mw’afiira.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Obusirusiru busibiddwa ku mutima gw’omwana omuto, naye omuggo ogukangavvula gulimuwonyeza ddala.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Omuntu atulugunya abaavu ne yeeyongera okugaggawala, n’oyo agabira omugagga awa abagagga enguzi, enkomerero ya bombi bwavu.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Ossangayo omwoyo okuwuliriza ebigambo by’omugezi, n’omutima gwo eri ebyo bye njigiriza.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Kibeera kya ssanyu bw’obikwata ku mutima gwo, n’oba mwetegefu okubiddamu byonna.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Mbikumanyisa leero ggwe, obwesige bwo bubeerenga mu Mukama.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Kale sikuwandiikidde ebintu amakumi asatu ebikuwabula era ebikuwa okumanya?
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
Sikulaze ekirungi n’ekituufu, olyoke obe n’eky’okuddamu eri oyo eyakutuma?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Tonyaganga mwavu, kubanga mwavu, oba okutulugunyanga aleeteddwa mu mbuga.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
Kubanga Mukama alibawolereza, n’abo ababanyaga alibanyaga.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Tokwananga muntu wa busungu, oba okuyitanga n’omuntu anyiiganyiiga amangu,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
oleme okuyiga amakubo ge ne weesuula mu mitawaana.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Teweegattanga ku abo abeeyama, newaakubadde ku abo abeeyimirira ab’amabanja.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Bw’oliba nga tolina kya kusasula ekitanda kyo kyennyini kye kirikuggyibwako.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Tojjululanga nsalo bajjajjaabo gye bassaawo edda.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Omanyi omuntu omunyiikivu era omukugu mu mulimu gwe? Aliweereza bakabaka; taliweereza bantu batamanyiddwa.