Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Kokende sango ya malamu ezali malamu koleka kozala na bomengo mingi; lokumu ezali malamu koleka palata mpe wolo.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Mozwi mpe mobola bazali na likambo moko ya lisanga: ezali Yawe nde azali Mokeli na bango mibale.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Moto ya mayele amonaka likama na mosika mpe amibombaka, kasi moto oyo azangi mayele akoleka wana mpe akokutana na pasi.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Komikitisa mpe kotosa Yawe ememaka bozwi, lokumu mpe bomoi.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Nzela ya bato mabe ezalaka na banzube mpe mitambo, kasi moto oyo abatelaka molimo na ye azalaka mosika na yango.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Lakisa mwana nzela oyo asengeli kotambola wuta na bomwana na ye; ezala tango akokoma mokolo, akobunga yango te.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Mozwi azalaka mokonzi ya mobola, mpe modefi azalaka mowumbu ya modefisi.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Moto oyo alonaka masumu abukaka pasi, mpe makasi ya kanda na ye nyonso ekosuka.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Moto oyo akabaka na esengo akopambolama, pamba te akabolaka bilei na ye na mobola.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Bengana motioli, bongo kowelana, koswana mpe kofingana ekosila.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Moto oyo alingaka kozala peto na motema, oyo ngolu ezalaka na bibebu na ye, mokonzi azalaka molingami na ye.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Miso na Yawe ebatelaka boyebi, kasi akweyisaka maloba ya moto oyo azangi mayele.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Moto ya goyigoyi alobaka: « Nkosi ezali kuna na libanda, ekoboma ngai na kati-kati ya balabala. »
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Monoko ya mwasi ya ndumba ezalaka lokola libulu ya mozindo; moto oyo Yawe asilikeli akweyaka kuna.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Motema ya mwana moke ezalaka na bozoba, bongo fimbu ya pamela elongolaka yango kati na ye.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Moto oyo anyokolaka mobola mpo ete akoma na bomengo mingi mpe oyo apesaka mozwi bakado bakokweya na bobola.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Pesa matoyi mpe yoka toli ya bato ya bwanya, mpe tika ete motema na yo endima mateya na ngai.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Pamba te ekozala esengo soki obombi yango na motema na yo, mpe soki yango nyonso ezali pene ya bibebu na yo.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Nateyi yo yango lelo mpo ete elikya na yo ezala kati na Yawe.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Boni, lobi eleki, nakomelaki yo te batoli koleka tuku misato, batoli ya bwanya mpe ya boyebi,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
batoli oyo epesaka mateya ya solo mpe maloba ya solo mpo ete okoka kozongisa biyano ya solo na moto oyo atindi yo?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Kobotola te na makasi biloko ya mobola, pamba te azali mobola, konyokola te moto ya pasi na esambiselo,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
pamba te Yawe akobundela bango mpe akobebisa bomoi ya bato oyo bakobebisa bomoi na bango.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Kozala molingami te ya moto ya kanda, mpe kosangana te na moto ya motema moto-moto,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
noki te okoyekola nzela na ye mpe okokangama na motambo na ye.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Kozala te na molongo ya bato oyo batombolaka maboko mpo na kondima kofuta baniongo ya bato mosusu,
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
pamba te soki ozali na yo na makoki ya kofuta te, mpo na nini okolinga ete babotola ata mbeto na yo ya kolala?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Kozongisa na sima te mondelo ya kala oyo batata na yo bakataki.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Osila komona moto oyo ayebi mosala na ye malamu? Akosala kaka liboso ya bakonzi, akosala te liboso ya bato ya molili.
