Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Melius est nomen bonum, quam divitiae multae: super argentum et aurum, gratia bona.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Dives, et pauper obviaverunt sibi: utriusque operator est Dominus.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Callidus videt malum, et abscondit se: innocens pertransiit, et afflictus est damno.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Finis modestiae timor Domini, divitiae et gloria et vita.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Arma et gladii in via perversi: custos autem animae suae longe recedit ab eis.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Proverbium est: Adolescens iuxta viam suam, etiam cum senuerit, non recedet ab ea.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Dives pauperibus imperat: et qui accipit mutuum, servus est foenerantis.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Qui seminat iniquitatem, metet mala, et virga irae suae consummabitur.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Qui pronus est ad misericordiam, benedicetur: de panibus enim suis dedit pauperi. Victoriam et honorem acquiret qui dat munera: animam autem aufert accipientium.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Eiice derisorem, et exibit cum eo iurgium, cessabuntque causae et contumeliae.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Qui diligit cordis munditiam, propter gratiam labiorum suorum habebit amicum regem.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Oculi Domini custodiunt scientiam: et supplantantur verba iniqui.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Dicit piger: Leo est foris, in medio platearum occidendus sum.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Fovea profunda, os alienae: cui iratus est Dominus, incidet in eam.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Stultitia colligata est in corde pueri, et virga disciplinae fugabit eam.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Qui calumniatur pauperem, ut augeat divitias suas, dabit ipse ditiori, et egebit.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Fili mi! Inclina aurem tuam, et audi verba sapientium: appone autem cor ad doctrinam meam.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
quae pulchra erit tibi, cum servaveris eam in ventre tuo, et redundabit in labiis tuis:
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Ut sit in Domino fiducia tua, unde et ostendi eam tibi hodie.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Ecce descripsi eam tibi tripliciter, in cogitationibus et scientia:
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
ut ostenderem tibi firmitatem, et eloquia veritatis, respondere ex his illis, qui miserunt te.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Non facias violentiam pauperi, quia pauper est: neque conteras egenum in porta:
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
quia iudicabit Dominus causam eius, et configet eos, qui confixerunt animam eius.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Noli esse amicus homini iracundo, neque ambules cum viro furioso:
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
ne forte discas semitas eius, et sumas scandalum animae tuae.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Noli esse cum his, qui defigunt manus suas, et qui vades se offerunt pro debitis:
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
si enim non habes unde restituas, quid causae est ut tollat operimentum de cubili tuo?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Ne transgrediaris terminos antiquos, quos posuerunt patres tui.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Vidisti virum velocem in opere suo? coram regibus stabit, nec erit ante ignobiles.
