Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Kom ac fin sule inmasrlon elah wo ac mwe kasrup, sulela elah wo.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Oasr ma se mwet kasrup ac mwet sukasrup oana sie kac: elos kewa orekla sin LEUM GOD.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Ke pacl se mwe lokoalok tuku, mwet etu elos ac fahsr liki; a sie mwet wangin nunak la ac fahsryang nu kac, na toko el auli.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Akfulatye LEUM GOD ac inse pusisel, na kom ac fah kasrup, sunakinyuk, ac loes moul lom.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Kom fin lungse moul lom, na fahsr liki mwe kwasrip ma srumasrla mwet koluk ke inkanek lalos.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Luti nu sin sie tulik inkanek fal elan fahsr kac, na ke el matula el fah tia fahsr liki.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Mwet sukasrup elos mwet kulansap lun mwet kasrup. Ouinge, kom fin ngisre mani sin sie mwet, na kom mwet kulansap lun mwet sac.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Kutena mwet su taknelik fita lun orekma koluk ac fah kosrani ongoiya, na kasrkusrak upa lalos ac safla.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Kom in kulang ac kasru mwet sukasrup ke mwe mongo nom, na ac fah akinsewowoyeyuk kom.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Sisla mwet se ma inse fulat, na ac fah wanginla akukuin, amei, ac akkolukye sie sin sie.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
El su lungse inse nasnas ac kaskas kulang, tokosra el ac mwet kawuk lal.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
LEUM GOD El akkeye mwet orekma pwaye, a El tia akkeye kas kikiap lun mwet kutasrik.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Sie mwet alsrangesr el mutana in lohm sel; el mu el fin tufoki soko lion ac sruokilya.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Kas lun sie mutan koluk oana sie luf na loal. Elos su akkasrkusrakye LEUM GOD fah putatyang nu loac.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Tulik srisrik uh ac nuna oru ma lalfon ke elos srik, tuh kaiyuk wo uh ac lotelos in oru ma fal.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Kom fin sang mwe kite nu sin mwet kasrup, ku akkeokye mwet sukasrup in akyokye ma laesla lom, kom ac sifacna oru tuh kom in sukasrup.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Porongo, ac nga fah luti nu sum kas lun mwet lalmwetmet. Lotela mwe luti lalos,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
ac kom ac fah insewowo kom fin esam ac kaliya.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Nga lungse kom in filiya lulalfongi lom in LEUM GOD; pa oru nga akola in fahkak ma inge nu sum misenge.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Nga simusla tari kas lalmwetmet tolngoul nu sum. Oasr kas in etauk ac kas in kasru
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
su ac fah luti nu sum kalmen ma suwohs ac pwaye. Na pacl se ac supweyukla kom in konauk, kom ac foloko use top suwohs.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Nimet pisre ma lun mwet sukasrup ke sripenna kom ku lukelos. Nimet orek kutasrik nu selos su wangin kasreyalos in acn in nununku.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
LEUM GOD El ac fah aululos sramsram, ac El ac fah kalyaelos su akkeokye mwet sukasrup ingan.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Nimet asruoki nu sin mwet mongsa,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
sahp kom ac lotela ouiya lalos ac kofla ekulla tok.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Nimet wulela in fosrngakin soemoul lun kutena mwet.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Kom fin kofla in akfalyela, elos ac eisla ma lom nukewa, finne mwe oan kiom.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Nimet mokle akilenyen sie masrol matu ma oakwuki sin mwet matu lom somla.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Kom fin konauk sie mwet pah ac wo ke orekma, el ac fal in orekma nu sin tokosra, ac tia nu sin mwet pilasr.
