Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Vahe'mo'ma knare kagi'ma kami'zamo'a, rama'a fenoma ante'zana agatere'ne. Hagi vahe'mo'ma kagri'ma kavesigante zamo'a, goline silvanena agatere'ne.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Feno vahe'ene amunte omane vahe'enena, Ra Anumzamo ana tarega vahera tro huzanantege'ne mani'na'e.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Antahi ankere antahi'zane vahe'mo'a, hazenke zama ne-esigeno'a negeno maniganesigeno agateregahianagi, knare antahizama omane vahe'mo'a, hazenkema fore'ma nehanigeno'a, negeno vuno ana hazenkezana erino knazampina manigahie.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Agra'a avufga anteramino nemanino, Ra Anumzamofonku'ma koro hunteno, agorga'ama mani'zamo'a, rama'a fenoza nentesankeno kagia husga nehanagenka, za'za kna manigahane.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Akrahe krahe avu'ava ene vahe'ma nevaza kampina, ave'ave zane vahe'ma azeri kukone me'ne. Hianagi iza'o agra'ama kegavama himo'a afete nemanie.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Mofavreka'a knare kante'ma vu'za rempi humigeno knare kante nevuno, rama hanuno'a, ana avu'avara atreno rukrehe osino.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Feno vahe'mo'za zamunte omne vahera, kegava hunezamantaze. Hagi zagoma nofi'ma nehaza vahe'mo'za zago'ama nofi'ma haza ne'mofo kazokazo eri'za vahe nemanize.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Kefozama krinenimo'a, henka ne'zama'a hazenke'za kafigahie. Hagi vahe'ma zamazeri havizama nehia himamu'amo'a, vagaregahie.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Iza'o zamunte'ma omane naga'ma muse zampinti'ma ne'zama zamisia vahera, Ra Anumzamo'a asomu huzamantegahie.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Kehu haviza hu vahera zamahe anati atrenkeno, vahe'ma huhavizama hu'zane, ha'ma hu'zane, fragema hu'zana vagareno.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Agu'amo'ma agru nehanigeno, fru kema huzanku avenesisimo'a, kini ne'mofo rone'a manigahie.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Ra Anumzamo'a antahi'zama erizante avu'a anteno kegava nehianagi, hazenke vahe'mofo kea erinetre.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Feru vahe'mo'a amanage nehie, megi'a laioni mani'neankino, vanuana nahe frigahie huno nehie.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Savri a'mofo agipinti'ma ne-ea kemo'a, muri kankna hu'ne, izano Ra Anumzamo'ma arimpa hentesimo'a, ana muri kampi tamigahie.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Mofavremofo agu'afina negi'nagi avu'avazamo avitegahianagi, kanoma amino azeri fatgoma hu'zamo ana avu'ava zampintira azeri arukrahe hugahie.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Fenozami mago'ane eri rama'a hunaku'ma zamunte omane vahe kna zamiza zamazeri haviza nehaza vahe'ene, feno vahe'ma musezama nezamiza vahe'mokizmia, zamuntera omanegahie.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Knare antahi'zane vahe'mofo kere kagesa antenka antahise nehunka, nagrama rempima hugamisuaza huo.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Na'ankure anankemo'a knare hu'neankinka kagu'afi erintenankeno ana kemo'a, kagitera me'ne'na kea hutere hugahane.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Nagra menina rempi hunegamugu, nentahinka Ra Anumzamofonte kagranena kamentinti huo.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Nagra 30'a knare kegaga krentegantenofina, kavumro kene, antahiza eri zamofo naneke kregaminoankinka,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
ama ana kereti tamage kea rempi hunka antahinenka, iza'o tamage kegu'ma hugantenigenka e'nesamofona fatgo'are kenona ome asamigahane.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Zamunte omane vahe'mokizmi zana ohanareho, na'ankure zamagra zamunte omane vahe mani'naze. Hagi zamunte omanesige'zama atupama hu'nesaza vahera, keagarera zamavarenteta zamazeri havizana osiho.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
Na'ankure Ra Anumzamo'a, zamunte omane vahera zamahokeno zamazeri havizama hanaza vahe'mokizmia, zamazeri haviza hugahie.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Arimpa hevava vahera rone huonto, ame huno rimpahe vahe'enena tagro oto,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
ru ana vahe zamavu'zamava enerisankeno, kukomo kazeriankna huno kagu'a kazeri haviza hugahie.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Mago vahera huvempa hunka mago'za hugantegahue osuo. Hagi ru vahe'mo'ma nofi'ma hu'nesigenka, ana nofi'ma hu'nea zana nagra vakanentegahue hunka osuo.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Anama nofi'ma hu'nesaza zama apa osesanke'za miko zanka'ane, tafe'ma masinkama nemasesana zanena eri vagaregahaze.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Tamagehe'mo'za ko'ma re'nenaza kanagi kana, akasi kantutretma rumofo mopa eri havia osiho.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Eri'zama eri antahi'zama eri'nea ne'mofo eri'zana negano? Agra kini vahe'mokizmi eri'za vahe nemanino, agi omane vahe'mofo eri'za vahera omanigahie.
