< Притчи 22 >
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Yon bon non pi bon pase tout richès; e favè Bondye, pase ajan ak lò.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Rich la ak malere a mare ansanm; se SENYÈ a ki fè yo tout.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Sila ki reflechi, wè mal e kache kò li; men ensanse yo antre ladann e jwenn pinisyon.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Rekonpans pou imilite avèk lakrent SENYÈ a se richès, bon repitasyon, ak lavi.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Pikan ak pèlen se nan chemen a pèvès yo; sila ki veye nanm li, va rete lwen yo.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Leve yon timoun nan chemen li ta dwe ale, e lè li vin gran, li p ap kite li; menm lè l granmoun, li p ap kite li.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Rich yo domine sou pòv yo, e moun ki prete vin esklav a sila k ap bay prè a.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Sila ki simen inikite a va rekòlte vanite; e baton kòlè li a va detwi.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Sila ki bay ak men louvri va beni; paske li bay manje a malere.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Mete moun k ap moke moun yo deyò, e diskisyon an prale tou; wi, konfli ak dezonore moun ap sispann.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Sila ki renmen kè ki san tach e ki pale ak gras, va zanmi a wa a.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Zye a SENYÈ a konsève konesans; men Li boulvèse pawòl moun malveyan yo.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Parese a di: “Gen yon lyon deyò a; m ap mouri nan lari!”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Bouch a fanm adiltè a se yon fòs byen fon; sila ke SENYÈ a modi va tonbe ladann.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Foli mare nan kè a yon timoun; baton disiplin nan va retire sa mete lwen li.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Sila ki oprime malere a pou ogmante tèt li; ni sila k ap fè kado a rich yo, va rive nan povrete.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Apiye zòrèy ou pou tande pawòl a saj yo; epi aplike ou a konesans mwen.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Paske sa va byen agreyab pou ou si ou kenbe yo anndan ou, pou yo toujou prè sou lèv ou.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Pou konfyans ou kapab nan SENYÈ a, mwen te enstwi ou jodi a, menm ou menm nan.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Èske mwen pa t ekri ou trant bèl bagay, de konsèy ak konesans yo?
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
Pou fè ou konnen vrè pawòl verite yo, pou ou kab byen reponn sila ki te voye ou a?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Pa vòlè malere a paske li pòv, ni kraze aflije nan pòtay la;
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
paske, SENYÈ a va plede ka yo e pran lavi a sila ki vòlè yo.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Pa asosye ak yon nonm ki livre a kòlè; oswa ale ak yon moun kolerik,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
sinon, ou va aprann mès li yo e jwenn yon pèlen pou tèt ou.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Pa konte pami sila ki sèvi kon garanti yo, pami sila ki fè sekirite pou dèt yo.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Si ou pa gen mwayen pou ou kab peye, poukisa ou ta kite l rale kabann nan sòti anba ou?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Pa deplase ansyen bòn ke papa zansèt nou yo te mete a.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Èske ou wè yon nonm byen abil nan travay li? Li va kanpe devan wa yo; li p ap oblije kanpe devan nenpòt kalite vye moun.