Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Rĩĩtwa rĩega nĩrĩakwĩrirĩrio gũkĩra ũtonga mũnene; gũtĩĩka nĩ kwega gũkĩra betha kana thahabu.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Andũ arĩa atongu na arĩa athĩĩni harĩ ũndũ ũmwe ũmanyiitithanĩtie; Jehova nĩwe Mũmbi wao othe.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Mũndũ mũbaarĩrĩri onaga ũgwati akehitha, no arĩa matarĩ ũũgĩ mathiiaga o na mbere nao magatoonya thĩĩna-inĩ.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Kwĩnyiihia na gwĩtigĩra Jehova kũrehaga ũtonga, na gĩtĩĩo, na muoyo.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Njĩra cia andũ arĩa aaganu irĩ mĩigua na mĩtego, no ũrĩa ũgitagĩra ngoro yake aikaraga kũraya nacio.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Menyeria mwana njĩra ĩrĩa agĩrĩirwo nĩkũgera, na ndarĩ hĩndĩ akaamiuma o na aakũra.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Andũ arĩa atongu nĩ mathaga arĩa athĩĩni, na ũrĩa ũkombaga nĩ ndungata ya mũmũkoomberi.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Mũndũ ũrĩa ũhaandaga waganu agethaga thĩĩna, naruo rũthanju rwa marakara make nĩrũkanangwo.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Mũndũ mũtaana we mwene nĩakarathimwo, tondũ nĩagayagĩra arĩa athĩĩni irio ciake.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Ingata mũnyũrũrania, nayo ngũĩ nĩĩgũkweherera; inegene na irumi o nacio nĩcigũthira.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Mũndũ ũrĩa wendaga ngoro theru na akaaragia maũndũ ma ũtugi, mũthamaki nĩagatuĩka mũrata wake.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Maitho ma Jehova nĩmamenyagĩrĩra ũmenyo, no nĩathaahagia ciugo cia ũrĩa ũtarĩ mwĩhokeku.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Kĩgũũta kiugaga, “Nja kũrĩ na mũrũũthi!” Kana gĩkoiga atĩrĩ, “Nĩngũũragĩrwo njĩra-inĩ!”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Kanua ka mũtumia mũtharia nĩ irima iriku, nake ũrĩa werekeirio mangʼũrĩ ma Jehova agũũaga thĩinĩ wa rĩo.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Ngoro ya mwana yohanĩtio na ũrimũ, no rũthanju rwa kũmũherithia nĩrũkaũingata kũraya nake.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Mũndũ ũrĩa ũhinyagĩrĩria arĩa athĩĩni nĩguo eyongerere ũtonga, na ũrĩa ũheaga itonga iheo, eerĩ nĩmagathĩĩna.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Tega matũ, na ũthikĩrĩrie mĩario ya andũ arĩa oogĩ; nyiita na ngoro yaku maũndũ marĩa ngũrutana,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
tondũ nĩ ũndũ mwega hĩndĩ ĩrĩa ũkũmaiga ngoro-inĩ yaku, na ũkoragwo namo mothe mĩromo-inĩ yaku.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Ndaakũmenyithia mo nĩgeetha mwĩhoko waku ũkoragwo harĩ Jehova, wee nĩwe ngũruta maũndũ macio ũmũthĩ, ĩĩ wee nĩwe ngũruta.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Githĩ ndikwandĩkĩire thimo mĩrongo ĩtatũ, thimo cia ũtaarani na ũmenyo,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
ngakũruta ciugo cia ma na cia kwĩhokeka, nĩgeetha ũkaahota kũhe ũrĩa ũgũtũmĩte macookio mega?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Ndũkanatunye arĩa athĩĩni indo ciao tondũ wa ũthĩĩni wao, na ndũkanahinyĩrĩrie arĩa abatari ciira-inĩ,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
nĩgũkorwo Jehova nĩakamaciirĩrĩra, na nĩagatunya arĩa mamatunyaga indo ciao.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Ndũkanagĩe ũrata na mũndũ ũrĩa ũrĩ marakara mahiũ, ndũkanagĩe thiritũ na mũndũ ũrĩa ũhiũhaga kũrakara,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
tondũ wahota kwĩruta mĩthiĩre yake, na ũnyiitwo nĩ mũtego.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Ndũgatuĩke mũndũ wa kũiga kĩndũ gĩa kũrũgamĩrĩra thiirĩ, kana ũtuĩke wee nĩwe wa kũrũgamagĩrĩra mathiirĩ ma andũ angĩ;
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
ũngĩkaaga kĩndũ gĩa kũrĩha nakĩo-rĩ, ũgaatunywo ũrĩrĩ waku o ũũkomeire.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Ndũkaneherie ihiga rĩa tene rĩa mũhaka rĩrĩa rĩahaandirwo nĩ maithe manyu ma tene.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Nĩwonaga mũndũ mũũgĩ na wĩra wake? Ũcio agatungata o na mbere ya athamaki; ndagatungata mbere ya andũ matooĩkaine.
