Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Ŋkɔ nyui didi nyo wu kesinɔnuwo eye ŋudzedzekpɔkpɔ nyo wu klosalo kple sika.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Nu ɖeka siae nàkpɔ le kesinɔtɔ kple ame dahe ŋu: Yehowae nye wo katã Wɔla.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Nunyala kpɔ dzɔgbevɔ̃e gbɔna eye wòɣla eɖokui gake bometsila ya yiyim ko wòle eye wòkpea fu ɖe enu.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Ɖokuibɔbɔ kple Yehowavɔvɔ̃ hea kesinɔnu, bubu kple agbe vɛ.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Ŋu kple mɔkawo le ame vɔ̃ɖi la ƒe mɔ dzi, ke ame si dzɔ eƒe luʋɔ ŋuti la, ate ɖa xaa tso wo gbɔ.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
He ɖevi ɖe mɔ si wòato la dzi eye ne etsi la, mate ɖa le edzi o.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Kesinɔtɔwo ɖua gã ɖe ame dahewo dzi eye nugbanadola zua dɔla na ame si do nugbana la nɛ.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Ame si ƒã vɔ̃ɖivɔ̃ɖi la axa dzɔgbevɔ̃e, eye woatsrɔ eƒe dɔmedzoe ƒe ameƒoti.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Woayra ame si nyoa dɔ me na amewo elabena emaa eƒe nuɖuɖu kple ame dahewo.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Nya fewuɖula la do goe eye dzre hã ado go, nenema ke nyahehe kple dzudzu hã awu nu.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Ame si lɔ̃ dzi dzadzɛ kple nuƒoƒo si me nya dzetowo le la, eyae fia la adze xɔ̃e.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Yehowa ƒe ŋkuwo le nugɔmesese ŋu, ke etrɔa gbo nuteƒemawɔlawo ƒe nyawo.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Kuviatɔ gblɔna be, “Dzata le gota!” alo “Woava wum le ablɔ dzi!”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Nyɔnu ahasitɔ ƒe nu la, ʋe globo wònye eye ame si dzi Yehowa ƒe dziku le la eyae age adze eme.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Wobla bometsitsi ɖe ɖevi ƒe dzi ŋu, ke ɖɔɖɔɖo ƒe ameƒoti ana wòate ɖa xaa tso egbɔ.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Ame si tea ame dahewo ɖe anyi be yeadzi yeƒe kesinɔnuwo ɖe edzi kple ame si naa nu kesinɔtɔ la siaa age ɖe hiã me.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Ƒu to anyi eye nàse nunyalawo ƒe nyawo, na wò dzi naku ɖe nu si fiam mele ŋuti,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
elabena edoa dzidzɔ na ame ne èɣla wo ɖe wò dzi me, eye wo katã nanɔ klalo le wò nuyiwo dzi.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Ale be nàɖo dzi ɖe Yehowa ŋu, esia ta mele nu fiam wò ɖo egbea, ɛ̃, wòe mele nu fiam.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Ɖe nyemeŋlɔ nufiamenya blaetɔ̃ na wò, aɖaŋuɖonyawo kple nugɔmesenyawo
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
be woafia nyateƒe kple kakaɖedzinyawo wò be nàtsɔ nunyanyawo aɖo nya ŋu na ame si dɔ wò la oa?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Mègaba ame dahewo le esi woda ahe ta o eye mègate hiãtɔ ɖe to le ʋɔnu o,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
elabena Yehowa axɔ nya ɖe wo nu eye wòaha ame si ha wo.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Mègadze xɔ̃ ŋutsu dɔmedzoetɔ o eye mègade ha kple ame si doa dziku kabakaba o,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
ne menye nenema o la, àva srɔ̃ eƒe mɔwo eye nàtsɔ ɖokuiwò ade mɔ me.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Mèganye ame si ƒua asi akɔ ɖe fenyila nu alo dea megbe na ame si do nugbana la o;
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
eye ne mèkpɔ ga axe fea o la, woaɖe aba si dzi nèmlɔna la gɔ̃ hã le tewò.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Mègaɖe blemaliƒokpe si fofowòwo ɖi la ɖa o.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Èkpɔ ame si bi ɖe eƒe dɔ me la le dɔ wɔma? Asubɔ le fiawo ŋgɔ eye menye le ame tsɛwo ŋgɔ o.
