Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Betere is a good name, than many richessis; for good grace is aboue siluer and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
A riche man and a pore man metten hem silf; the Lord is worchere of euer eithir.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
A felle man seeth yuel, and hidith him silf; and an innocent man passid, and he was turmentid bi harm.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
The ende of temperaunce is the drede of the Lord; richessis, and glorye, and lijf.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Armuris and swerdis ben in the weie of a weiward man; but the kepere of his soule goith awey fer fro tho.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
It is a prouerbe, A yong wexynge man bisidis his weie, and whanne he hath wexe elde, he schal not go awei fro it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
A riche man comaundith to pore men; and he that takith borewyng, is the seruaunt of the leenere.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He that sowith wickidnes, schal repe yuels; and the yerde of his yre schal be endid.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He that is redi to merci, schal be blessid; for of his looues he yaf to a pore man. He that yyueth yiftis, schal gete victorie and onour; forsothe he takith awei the soule of the takeris.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Caste thou out a scornere, and strijf schal go out with hym; and causis and dispisyngis schulen ceesse.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
He that loueth the clennesse of herte, schal haue the kyng a freend, for the grace of hise lippis.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
The iyen of the Lord kepen kunnyng; and the wordis of a wickid man ben disseyued.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
A slow man schal seie, A lioun is withoutforth; Y schal be slayn in the myddis of the stretis.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of an alien womman is a deep diche; he to whom the Lord is wrooth, schal falle in to it.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Foli is boundun togidere in the herte of a child; and a yerde of chastisyng schal dryue it awey.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
He that falsli chalengith a pore man, to encreesse hise owne richessis, schal yyue to a richere man, and schal be nedi.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
My sone, bowe doun thin eere, and here thou the wordis of wise men; but sette thou the herte to my techyng.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
That schal be fair to thee, whanne thou hast kept it in thin herte, and it schal flowe ayen in thi lippis.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That thi trist be in the Lord; wherfor and Y haue schewid it to thee to dai.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Lo! Y haue discryued it in thre maneres, in thouytis and kunnyng,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
that Y schulde schewe to thee the sadnesse and spechis of trewthe; to answere of these thingis to hem, that senten thee.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Do thou not violence to a pore man, for he is pore; nethir defoule thou a nedi man in the yate.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For the Lord schal deme his cause, and he schal turmente hem, that turmentiden his soule.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Nyle thou be freend to a wrathful man, nether go thou with a wood man;
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
lest perauenture thou lerne hise weies, and take sclaundir to thi soule.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Nyle thou be with hem that oblischen her hondis, and that proferen hem silf borewis for dettis; for if he hath not wherof he schal restore,
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
what of cause is, that thou take awei hilyng fro thi bed?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Go thou not ouer the elde markis, whiche thi faders han set.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Thou hast seyn a man smert in his werk; he schal stonde bifore kyngis, and he schal not be bifor vnnoble men.
