Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A [good] name [is] rather to be chosen than great riches, [and] loving favor rather than silver and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
The rich and poor meet together: the LORD [is] the maker of them all.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent [man] foreseeth the evil, and hideth himself: but the simple pass on, and are punished.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
By humility [and] the fear of the LORD [are] riches, and honor, and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thorns [and] snares [are] in the way of the froward: he that doth keep his soul shall be far from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Train up a child in the way he should go: and when he is old, he will not depart from it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich ruleth over the poor, and the borrower [is] servant to the lender.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He that soweth iniquity shall reap vanity: and the rod of his anger shall fail.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He that hath a bountiful eye shall be blessed; for he giveth of his bread to the poor.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Cast out the scorner, and contention shall end; yes, strife and reproach shall cease.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
He that loveth pureness of heart, [for] the grace of his lips the king [shall be] his friend.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
The eyes of the LORD preserve knowledge, and he overthroweth the words of the transgressor.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The slothful [man] saith, [There is] a lion without, I shall be slain in the streets.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of strange women [is] a deep pit: he that is abhorred by the LORD shall fall therein.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Foolishness [is] bound in the heart of a child; [but] the rod of correction shall drive it far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
He that oppresseth the poor to increase his [riches], [and] he that giveth to the rich, [shall] surely [come] to want.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Bow down thy ear, and hear the words of the wise, and apply thy heart to my knowledge.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For [it is] a pleasant thing if thou keepest them within thee; they shall withal be fitted in thy lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That thy trust may be in the LORD, I have made known to thee this day, even to thee.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Have not I written to thee excellent things in counsels and knowledge,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
That I might make thee know the certainty of the words of truth; that thou mightest answer the words of truth to them that send to thee?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Rob not the poor, because he [is] poor: neither oppress the afflicted in the gate:
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For the LORD will plead their cause, and spoil the soul of those that spoiled them.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Make no friendship with an angry man; and with a furious man thou shalt not go:
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Lest thou learn his ways, and get a snare to thy soul.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Be not thou [one] of them that strike hands, [or] of them that are sureties for debts.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
If thou hast nothing to pay, why should he take away thy bed from under thee?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Remove not the ancient landmark, which thy fathers have set.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Seest thou a man diligent in his business? he shall stand before kings; he shall not stand before mean [men].
