Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A good name is more desirable than great riches, and loving chen ·grace· is better than silver and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
The rich and the poor have this in common: Adonai is the maker of them all.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent man sees danger, and hides himself; but the simple pass on, and suffer for it.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
The result of humility and the fear of Adonai is wealth, kavod ·weighty glory·, and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thorns and snares are in the path of the wicked: whoever guards his soul stays from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Train up a child in the way he should go, and when he is old he will not depart from it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich rule over the poor. The borrower is servant to the lender.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He who sows wickedness reaps vain striving of iniquity, and the rod of his fury will be destroyed.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He who has a generous eye will be blessed; for he shares his food with the poor.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Divorce the mocker, and strife will go out; yes, quarrels and insults will stop.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
He who 'ahav ·affectionately loves· purity of heart and speaks chen ·gracefully· is the king’s friend.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Adonai’s eyes watch over knowledge; but he frustrates the words of the unfaithful.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The sluggard says, “There is a lion outside! I will be killed in the streets!”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of an adulteress is a deep pit: he who is under Adonai’s wrath will fall into it.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Folly is bound up in the heart of a child: the rod of discipline drives it far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Whoever oppresses the poor for his own increase and whoever gives to the rich, both come to poverty.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Turn your ear, and sh'ma ·hear obey· the words of the wise. Apply your heart to my teaching.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For it is a pleasant thing if you keep them within you, if all of them are ready on your lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That your trust may be in Adonai, I teach you today, even you.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Haven’t I written to you thirty excellent things of counsel and knowledge,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
To teach you truth, reliable words, to give sound answers to the ones who sent you?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Don’t exploit the poor, because he is poor; and don’t crush the needy in court;
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
for Adonai will plead their case, and plunder the life of those who plunder them.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Don’t befriend a hot-tempered man, and don’t associate with one who harbors anger:
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
lest you learn his ways, and ensnare your soul.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Don’t you be one of those who strike hands, of those who are collateral for debts.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
If you don’t have means to pay, why should he take away your bed from under you?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Don’t move the ancient boundary stone, which your fathers have set up.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Do you see a man skilled in his work? He will serve kings. He won’t serve obscure men.
