Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A good name is rather to be chosen than great riches; And better is good-will than silver and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
The rich and the poor meet together; The LORD is the Maker of them all.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
The prudent man seeth the evil, and hideth himself; But the simple rush on, and are punished.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
By humility and the fear of the LORD Are riches and honor and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thorns and snares are in the way of the deceitful; He that will preserve his life will be far from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Train up a child in accordance with his way, And when he is old he will not depart from it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich ruleth over the poor, And the borrower is servant to the lender.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He who soweth iniquity shall reap calamity, And the rod of his punishment is prepared.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He who hath a bountiful eye shall be blessed, Because he giveth of his bread to the poor.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Cast out the scoffer, and contention will go out; Yea, strife and reproach will cease.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
He who loveth purity of heart, Grace is upon his lips, and the king will be his friend.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
The eyes of the LORD watch over knowledge; But he overthroweth the words of the treacherous.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The slothful man saith, “There is a lion without; I shall be slain in the streets.”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of strange women is a deep pit; He with whom the LORD is angry shall fall therein.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Folly is bound to the heart of a child; But the rod of correction will drive it far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
He that oppresseth the poor to increase his wealth, And he that giveth to the rich, shall surely come to want.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Incline thine ear, and hear the words of the wise, And give heed to my instruction!
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For it will be a pleasant thing, if thou keep them in thy bosom, When they are altogether established upon thy lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That thy trust may be in the LORD, I have this day given to thee instruction, yea, to thee.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Behold, I have written to thee excellent things Concerning counsel and knowledge;
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
That I may make thee know rectitude, and words of truth; That thou mayst bring back words of truth to them that send thee.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Rob not the poor man, because he is poor, Nor crush thou the destitute at the gate;
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For the LORD will maintain their cause, And despoil their spoilers of life.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Make no friendship with a passionate man, Nor be the companion of a man prone to wrath;
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Lest thou learn his ways, And take to thyself a snare.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Be not thou one of those who strike hands, Of those who are sureties for debts.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
When thou hast nothing to pay, Why should thy bed be taken from under thee?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Remove not the ancient landmark, Which thy fathers have made.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Seest thou a man diligent in his business? He shall be the minister of kings; He shall not serve obscure men.
