Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A name is chosen rather than much wealth, Than silver and than gold—good grace.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Rich and poor have met together, YHWH [is] the Maker of them all.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
The prudent has seen the evil, and is hidden, And the simple have passed on, and are punished.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
The end of humility [is] the fear of YHWH, riches, and honor, and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thorns [and] snares [are] in the way of the perverse, Whoever is keeping his soul is far from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Give instruction to a youth about his way, Even when he is old he does not turn from it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich rules over the poor, And a servant [is] the borrower to the lender.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Whoever is sowing perverseness reaps sorrow, And the rod of his anger wears out.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
The good of eye—he is blessed, For he has given of his bread to the poor.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Cast out a scorner—and contention goes out, And strife and shame cease.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Whoever is loving cleanness of heart, His lips [are] grace, A king [is] his friend.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
The eyes of YHWH have kept knowledge, And He overthrows the words of the treacherous.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The slothful has said, “A lion [is] outside, I am slain in the midst of the broad places.”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of strange women [is] a deep pit, The abhorred of YHWH falls there.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Folly is bound up in the heart of a youth, The rod of discipline puts it far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
He [who] is oppressing the poor to multiply his [riches], Is giving to the rich—only to want.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Incline your ear, and hear words of the wise, And set your heart to my knowledge,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For they are pleasant when you keep them in your heart, They are prepared together for your lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That your trust may be in YHWH, I caused you to know today, even you.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Have I not written to you three times With counsels and knowledge?
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
To cause you to know the certainty of sayings of truth, To return sayings of truth to those sending you.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Do not rob the poor because he [is] poor, And do not bruise the afflicted in the gate.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For YHWH pleads their cause, And has spoiled the soul of their spoilers.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Do not show yourself friendly with an angry man, And do not go in with a man of fury,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Lest you learn his paths, And have received a snare to your soul.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Do not be among those striking hands, Among sureties [for] burdens.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
If you have nothing to pay, Why does he take your bed from under you?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Do not remove a border of ancient times, That your fathers have made.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Have you seen a man speedy in his business? He stations himself before kings, He does not station himself before obscure men!
