< Притчи 22 >
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A GOOD name is rather to be chosen than great riches, and loving favor rather than silver and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
The rich and poor meet together: the LORD is the maker of them all.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent man foresees the evil, and hides himself: but the simple pass on, and are punished.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
By humility and the fear of the LORD are riches, and honor, and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thorns and snares are in the way of the fraudulent: he that does keep his soul shall be far from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Train up a child in the way he should go: and when he is old, he will not depart from it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich rules over the poor, and the borrower is servant to the lender.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He that sows iniquity shall reap vanity: and the rod of his anger shall fail.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He that has a bountiful eye shall be blessed; for he gives of his bread to the poor.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Cast out the scorner, and contention shall go out; yes, strife and reproach shall cease.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
He that loves pureness of heart, for the grace of his lips the king shall be his friend.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
The eyes of the LORD preserve knowledge, and he overthrows the words of the transgressor.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The slothful man says, There is a lion without, I shall be slain in the streets.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of strange women is a deep pit: he that is abhorred of the LORD shall fall therein.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Foolishness is bound in the heart of a child; but the rod of correction shall drive it far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
He that oppresses the poor to increase his riches, and he that gives to the rich, shall surely come to want.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Bow down your ear, and hear the words of the wise, and apply your heart to my knowledge.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For it is a pleasant thing if you keep them within you; they shall with be fitted in your lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That your trust may be in the LORD, I have made known to you this day, even to you.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Have not I written to you excellent things in counsels and knowledge,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
That I might make you know the certainty of the words of truth; that you might answer the words of truth to them that send to you?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Rob not the poor, because he is poor: neither oppress the afflicted in the gate:
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For the LORD will plead their cause, and spoil the soul of those that spoiled them.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Make no friendship with an angry man; and with a furious man you shall not go:
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Lest you learn his ways, and get a snare to your soul.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Be not you one of them that strike hands, or of them that are sureties for debts.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
If you have nothing to pay, why should he take away your bed from under you?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Remove not the ancient landmark, which your fathers have set.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
See you a man diligent in his business? he shall stand before kings; he shall not stand before mean men.