Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A good name is rather to be chosen than great riches, and loving favour rather than silver and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
The rich and the poor meet together — the LORD is the maker of them all.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent man seeth the evil, and hideth himself; but the thoughtless pass on, and are punished.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
The reward of humility is the fear of the LORD, even riches, and honour, and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thorns and snares are in the way of the froward; he that keepeth his soul holdeth himself far from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Train up a child in the way he should go, and even when he is old, he will not depart from it.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich ruleth over the poor, and the borrower is servant to the lender.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He that soweth iniquity shall reap vanity; and the rod of his wrath shall fail.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He that hath a bountiful eye shall be blessed; for he giveth of his bread to the poor.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Cast out the scorner, and contention will go out; yea, strife and shame will cease.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
He that loveth pureness of heart, that hath grace in his lips, the king shall be his friend.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
The eyes of the LORD preserve him that hath knowledge, but He overthroweth the words of the faithless man.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The sluggard saith: 'There is a lion without; I shall be slain in the streets.'
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of strange women is a deep pit: he that is abhorred of the LORD shall fall therein.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Foolishness is bound up in the heart of a child; but the rod of correction shall drive it far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
One may oppress the poor, yet will their gain increase; one may give to the rich, yet will want come.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Incline thine ear, and hear the words of the wise, and apply thy heart unto my knowledge.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
For it is a pleasant thing if thou keep them within thee; let them be established altogether upon thy lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That thy trust may be in the LORD, I have made them known to thee this day, even to thee.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Have not I written unto thee excellent things of counsels and knowledge;
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
That I might make thee know the certainty of the words of truth, that thou mightest bring back words of truth to them that send thee?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Rob not the weak, because he is weak, neither crush the poor in the gate;
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For the LORD will plead their cause, and despoil of life those that despoil them.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Make no friendship with a man that is given to anger; and with a wrathful man thou shalt not go;
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Lest thou learn his ways, and get a snare to thy soul.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Be thou not of them that strike hands, or of them that are sureties for debts;
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
If thou hast not wherewith to pay, why should he take away thy bed from under thee?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Remove not the ancient landmark, which thy fathers have set.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Seest thou a man diligent in his business? he shall stand before kings; he shall not stand before mean men.
