Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
A fair name is better than much wealth, and good favour is above silver and gold.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
The rich and the poor meet together; but the Lord made them both.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
An intelligent man seeing a bad man severely punished is himself instructed, but fools pass by and are punished.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
The fear of the Lord is the offspring of wisdom, and wealth, and glory, and life.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Thistles and snares are in perverse ways; but he that keeps his soul will refrain from them.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
The rich will rule over the poor, and servants will lend to their own masters.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
He that sows wickedness shall reap troubles; and shall fully receive the punishment of his deeds. God loves a cheerful and liberal man; but [a man] shall fully prove the folly of his works.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
He that has pity on the poor shall himself be maintained; for he has given of his own bread to the poor. He that gives liberally secures victory an honour; but he takes away the life of them that posses [them].
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Cast out a pestilent person from the council, and strife shall go out with him; for when he sits in the council he dishonours all.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
The Lord loves holy hearts, and all blameless persons are acceptable with him: a king rules with his lips.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
But the eyes of the Lord preserve discretion; but the transgressor despises [wise] words.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
The sluggard makes excuses, and says, [There is] a lion in the ways, and murderers in the streets.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
The mouth of a transgressor is a deep pit; and he that is hated of the Lord shall fall into it. Evil ways are before a man, and he does not like to turn away from them; but it is needful to turn aside from a perverse and bad way.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Folly is attached to the heart of a child, but the rod and instruction are [then] far from him.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
He that oppresses the poor, increases his own substance, yet gives to the rich so as to make it less.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Incline your ear to the words of wise men: hear also my word, and apply your heart,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
that you may know that they are good: and if you lay them to heart, they shall also gladden you on your lips.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
That your hope may be in the Lord, and he may make your way known to you.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
And do you too repeatedly record them for yourself on the table of your heart, for counsel and knowledge.
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
I therefore teach you truth, and knowledge good to hear; that you may answer words of truth to them that question you.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Do no violence to the poor, for he is needy: neither dishonour the helpless [man] in the gates.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
For the Lord will plead his cause, and you shall deliver your soul in safety.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Be not companion to a furious man; neither lodge with a passionate man:
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
lest you learn of his ways, and get snares to your soul.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Become not surety from respect of a man's person.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
For if those have not whence to give compensation, they will take the bed [that is] under you.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Remove not the old landmarks, which your fathers placed.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
It is fit that an observant man and [one] diligent in his business should attend on kings, and not attend on slothful men.
