Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Nying maber oloyo bedo gi mwandu mathoth; bedo gi pwoch ber moloyo fedha gi dhahabu.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Onge pogruok e kind jamoko kod jachan: Nikech Jehova Nyasaye e Jachwechgi duto.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Ngʼat mariek neno masira kabiro kendo opondo, to ngʼat mofuwo dhiyo adhiya nyime ma ohinyre.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Bolruok kod luoro Jehova Nyasaye kelo mwandu gi luor kod dak amingʼa.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Yore joma timo richo opongʼ gi kudho kod obadho; to ngʼat morito chunye obedo mabor kodgi.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Puonj nyathi e yo monego odhiye, to ka obedo maduongʼ to ok obi baro oa kuome.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Jochan gin wasumb jo-mwandu, to ngʼat moholo gimoro bedo misumba ngʼat mohole.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Ngʼatno mochwowo timbe richo kayo thagruok, to ludhe mar mirima ibiro ketho.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Ngʼat mangʼwon noyud gweth, nimar opogo chiembe kod jochan.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Riemb ngʼat ma jaro ji, to lweny bende aa, dhawo kod kinyruok rumo.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Ngʼat ma chunye ler kendo ma wuoyo gi ngʼwono biro bedo osiep ruoth.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Wangʼ Jehova Nyasaye rito ngʼeyo; to orundo weche mag jogo ma ok jo-adiera.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Jasamuoyo wacho niya, “Sibuor ni oko!” Kata, “Ibiro nega e yore mag dala!”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Dho dhako ma jachode en bur matut; ngʼatno manie bwo mirimb Jehova Nyasaye biro lingʼore e iye.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Fuwo otwere e chuny nyathi, to ludh kum biro riembe mabor kode.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Ngʼat mathiro jochan mondo mwandune omedre kod ngʼat machiwo mich ne jomoko biro bedo jochan.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Chik iti kendo iwinj weche mag jomariek; ket chunyi ne gima apuonjo,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
nimar en mor ka ikanogi ei chunyi kendo bed kodgi moikore e dhogi.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Mondo omi ibed gi geno kuom Jehova Nyasaye; apuonji tinendeni, in bende.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Donge asendikoni weche mowachi piero adek, weche mag puonj kod ngʼeyo,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
mapuonjou adiera gi weche migeno, mondo ichiw dwoko mowinjore ne ngʼat mane oori?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Kik ima jachan nikech gin jochan kendo kik ihiny joma ochando man-gi dwaro e kar bura,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
nimar Jehova Nyasaye biro chwako buchgi, kendo tieko ngima joma tieko ngimagi.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Kik imak osiep gi ngʼat ma iye wangʼ piyo; kik iriwri bende gi ngʼatno makecho piyo,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
dipo nono ka ipuonjori yorene, ma iwuon idonj e obadho.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Kik ibed ngʼatno matimo singruok kata machungʼ ne ngʼato e gope;
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
ka ionge gi yo kaka dichul, nono to wuon gowino nyalo kawo kitandani.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Kik igol kidi mar kiewo machon mane oket gi kweregi.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Bende ineno ngʼat molony e tije? Obiro tiyo ne ruodhi, ok onyal tiyo ne ji ma ok ongʼere.
