Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Hellere godt Navn end megen rigdom, Yndest er bedre end Sølv og Guld
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Rig og fattig mødes, HERREN har skabt dem begge.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Den kloge ser Faren og søger i Skjul, tankeløse går videre og bøder.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Lønnen for Ydmyghed og HERRENs Frygt er Rigdom, Ære og Liv.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
På den svigefuldes Vej er der Torne og Snarer; vil man vogte sin Sjæl, må man holde sig fra dem.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Væn Drengen til den Vej, han skal følge, da viger han ikke derfra, selv gammel.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Over Fattigfolk råder den rige, Låntager bliver Långivers Træl.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Hvo Uret sår, vil høste Fortræd, hans Vredes Ris skal slå ham selv.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Den vennesæle velsignes, thi han deler sit Brød med den ringe.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Driv Spotteren ud, så går Trætten med, og Hiv og Smæden får Ende.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
HERREN elsker den rene af Hjertet; med Ynde på Læben er man Kongens Ven.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
HERRENs Øjne agter på Kundskab, men han kuldkaster troløses Ord.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Den lade siger: "En Løve på Gaden! Jeg kan let blive revet ihjel på Torvet."
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Fremmed Kvindes Mund er en bundløs Grav, den, HERREN er vred på, falder deri.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Dårskab er knyttet til Ynglingens Hjerte, Tugtens Ris skal tjerne den fra ham.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Vold mod den ringe øger hans Eje, Gave til Rigmand gør ham kun fattig. -
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Bøj Øret og hør de vises Ord, vend Hjertet til og kend deres Liflighed!
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Vogter du dem i dit Indre, er de alle rede på Læben.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
For at din Lid skal stå til HERREN, lærer jeg dig i Dag.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Alt i Går optegned jeg til dig, alt i Forgårs Råd og Kundskab
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
for at lære dig rammende Sandhedsord, at du kan svare sandt, når du spørges.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Røv ej fra den ringe, fordi han er ringe, knus ikke den arme i Porten:
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
thi HERREN fører deres Sag og raner deres Ransmænds Liv.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Vær ej Ven med den, der let bliver hidsig, omgås ikke vredladen Mand,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
at du ikke skal lære hans Stier og hente en Snare for din Sjæl.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Hør ikke til dem, der giver Håndslag, dem, som borger for Gæld!
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Såfremt du ej kan betale, tager man Sengen, du ligger i.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Flyt ej ældgamle Skel, dem, dine Fædre satte.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Ser du en Mand, som er snar til sin Gerning, da skal han stedes for Konger, ikke for Folk af ringe Stand.
