Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Vzácnější jest jméno dobré než bohatství veliké, a přízeň lepší než stříbro a zlato.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Bohatý a chudý potkávají se, učinitel obou jest Hospodin.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Opatrný vida zlé, vyhne se, ale hloupí předce jdouce, těžkosti docházejí.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Pokory a bázně Hospodinovy odplata jest bohatství a sláva i život.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Trní a osídla jsou na cestě převráceného; kdož ostříhá duše své, vzdálí se od nich.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Vyučuj mladého podlé způsobu cesty jeho; nebo když se i zstará, neuchýlí se od ní.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Bohatý nad chudými panuje, a vypůjčující bývá služebníkem toho, jenž půjčuje.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Kdo rozsívá nepravost, žíti bude trápení; prut zajisté prchlivosti jeho přestane.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Oko dobrotivé, onoť požehnáno bude; nebo udílí z chleba svého chudému.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Vyvrz posměvače, a odejdeť svada, anobrž přestane svár a lehkost.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Kdo miluje čistotu srdce, a v čích rtech jest příjemnost, takového král přítelem bývá.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Oči Hospodinovy ostříhají umění, ale snažnosti ošemetného převrací.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Říká lenoch: Lev jest vně, naprostřed ulic byl bych zabit.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Jáma hluboká ústa postranních; ten, na kohož se hněvá Hospodin, vpadne tam.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Bláznovství přivázáno jest k srdci mladého, ale metla kázně vzdálí je od něho.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Kdo utiská nuzného, aby rozmnožil své, a dává bohatému, jistotně bude v nouzi.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Nakloň ucha svého, a slyš slova moudrých, a mysl svou přilož k učení mému.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Nebo to bude utěšenou věcí, jestliže je složíš v srdci svém, budou-li spolu nastrojena ve rtech tvých.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Aby bylo v Hospodinu doufání tvé, oznamujiť to dnes. I ty také ostříhej toho.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Zdaližť jsem nenapsal znamenitých věcí z strany rad a umění,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
Aťbych v známost uvedl jistotu řečí pravých, tak abys vynášeti mohl slova pravdy těm, kteříž by k tobě poslali?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Nelup nuzného, proto že nuzný jest, aniž potírej chudého v bráně.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
Nebo Hospodin povede při jejich, a vydře duši těm, kteříž vydírají jim.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Nebývej přítelem hněvivého, a s mužem prchlivým neobcuj,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Abys se nenaučil stezkám jeho, a nevložil osídla na duši svou.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Nebývej mezi rukojměmi, mezi slibujícími za dluhy.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
Nemáš-li, čím bys zaplatil, proč má kdo bráti lůže tvé pod tebou?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Nepřenášej mezníku starodávního, kterýž učinili otcové tvoji.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Vídáš-li, že muž snažný v díle svém před králi stává? Nestává před nepatrnými.
