Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Dobro je ime bolje od velika bogatstva, i bolja je naklonost od srebra i zlata.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Bogataš se i siromah sreću: obojicu ih Jahve stvori.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Pametan čovjek vidi zlo i skrije se, a glupaci idu bezbrižno i trpe kaznu.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Nagrada je poniznosti strah Gospodnji, bogatstvo, čast i život.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Trnje i zamke su na putu varalici: tko čuva život svoj, daleko je od oboga.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Upućuj dijete prema njegovu putu, pa kad i ostari, neće odstupiti od njega.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Bogataš vlada nad siromasima, a dužnik je sluga vjerovniku.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Tko sije nepravdu, žanje nesreću, i šiba njegova gnjeva udarit će njega samog.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Milostivo se oko blagoslivlje, jer daje od svog kruha siromahu.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Otjeraj podsmjevača i prestat će svađe i nestat će nesloga i pogrda.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Jahve ljubi čisto srce, i tko je ljubeznih usana, kralj mu je prijatelj.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Pogled Jahvin čuva znanje, Jahve pomućuje riječi bezbožnika.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Lijenčina veli: “Lav je vani, nasred trga poginuo bih.”
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Duboka jama usta su preljubnice, i na koga se Jahve srdi, pada onamo.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Ludost prianja uza srce djetinje: šiba pouke otklanja je od njega.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Tko tlači siromaha, taj mu koristi; tko daje bogatašu, samo mu šteti.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Riječi mudraca: Prigni uho svoje i čuj riječi moje i upravi svoje srce mojem znanju,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
jer milina je ako ih čuvaš u nutrini svojoj, i kad ti budu sve spremne na usnama tvojim.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Da bi uzdanje tvoje bilo u Jahvi, upućujem danas i tebe.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Napisah ti trideset što savjeta što pouka
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
da te poučim riječima istine, da uzmogneš pouzdanim riječima odgovoriti onomu tko te zapita.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Nemoj pljačkati siromaha zato što je siromah i ne gazi ubogoga na sudu.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
Jer će Jahve parbiti parbu njihovu i otet će život onima koji ga njima otimlju.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Ne druži se sa srditim i ne idi s čovjekom jedljivim
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
da se ne bi privikao na staze njegove i namjestio zamku duši svojoj.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Ne budi među onima koji daju ruku, koji jamče za dugove:
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
ako nemaš čime nadoknaditi, zašto da ti oduzmu i postelju ispod tebe?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Ne pomiči prastare međe koju su postavili oci tvoji.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Jesi li vidio čovjeka vična poslu svom: takav ima pristup kraljevima i ne služi prostacima.
