< Притчи 22 >
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Khuehtawn a yet lakah ming then tuek lah. Tangka lakah, sui lakah, mikdaithen ni aka then.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Hlanglen neh khodaeng khaw humcui uh. Amih boeih te khaw BOEIPA long ni a saii.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Aka thaai long tah a thae a hmuh vaengah thuh la thuh uh. Tedae hlangyoe long tah a paan dongah lai a sah van.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Kodonah neh BOEIPA hinyahnah kah thapang tah, khuehtawn, thangpomnah neh hingnah la om.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Voeldak kah longpuei ah pael phoh neh a hling a hang om. A hinglu aka ngaithuen long tah te te a lakhla tak.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Camoe te a long rhai ah nawn laeh. Te daengah ni a patong vaengah te lamkah te a nong pawt eh.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Hlanglen loh khodaeng a ngol thil tih cangpu aka rhong khaw cangpu aka hlah hlang kah sal la om.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Dumlai aka soem loh boethae te a ah rhoela a ah. Tedae amah kah thinpom caitueng loh a khah bitni.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
A mik aka then loh a buh te tattloel taengah a tael pah tih a yoethen bitni.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Hmuiyoi te haek lamtah olpungkacan te phuei saeh. Te vaengah dumlai neh a yah neh kangkuen saeh.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Lungbuei cim aka lungnah hlang tah a hmuilai khaw mikdaithen la om tih, manghai kah a paya la poeh.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
BOEIPA kah mik loh mingnah te a kueinah tih, hnukpoh kah olka te a paimaelh pah.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Kolhnaw long tah, “Kawtpoeng neh toltung lakli kah sathueng loh ng'ngawn ni ta,” a ti.
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Kholong nu kah a ka ngawn tah vaam a dung la om. BOEIPA kah kosi a sah thil te tah pahoi cungku rhoe cungku ni.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
Camoe kah lungbuei ah anglat a hlaengtang pah. Thuituennah caitueng loh a taeng lamkah a lakhla sak bitni.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Amah kah rhoeng sak ham tattloel aka hnaemtaek, hlanglen taengla aka pae khaw, a tloelnah la rhep poeh ni.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Na hna kaeng lamtah aka cueih rhoek kah olka te hnatun, kai kah mingnah he na lungbuei ah dueh lah.
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
Te te na ngaithuen atah na bung khuiah khaw dingsuek vetih, na hmuilai dongah khaw boeih cikngae ni.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Tihnin ah namah khaw na pangtungnah te BOEIPA dongah khueh sak ham ni nang kan ming sak.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Hlavai kah cilkhih neh mingnah sawmthum te nang hamla kan daek moenih a?
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
Oltak ol te a tiktam la nang ming sak ham, oltak ol neh na thuung ham neh na tueih ham dae ni.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Tattloel tah a tattloel oeh dongah rheth boeh. Mangdaeng te khaw vongka ah phop boeh.
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
BOEIPA loh amih kah tuituknah te a rhoe pah vetih, amih aka mom rhoek te a hinglu a mom pah ni.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Thintoek hlang te luem puei boeh. Sue la aka om hlang taengah khaw mop boeh.
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
Anih kah caehlong, caehlong ah na cang vetih, na hinglu te hlaeh dongah na man sak ve.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Kut yut rhoek lakli ah, laiba dongah rhi aka khang rhoek lakli ah khaw, om boeh.
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
A thuung ham na khueh pawt atah, balae tih, namah yueng la na thingkong te khuen saeh ne.
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Khosuen kah khorhi, na pa rhoek loh a suem te rhawt boeh.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Hlang ke na hmuh vaengah a bisai thai nen ni manghai rhoek kah mikhmuh ah a pai eh. Hlang mailai tah a mikhmuh ah pai mahpawh.