Притчи 21
1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
Во́дні пото́ки — царе́ве це серце в Господній руці: куди тільки захоче, його Він скеро́вує.
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
Всяка дорога люди́ни пряма́ в її о́чах, та керує серцями Госпо́дь.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
Справедливість та правду чинити — для Господа це добірні́ше за жертву.
4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
Муж гордого ока та серця надутого — несправедливий, а світильник безбожних — це гріх.
5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
Думки пильного лиш на достаток ведуть, а всякий квапли́вий — на збиток.
6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
Набува́ння майна язико́м неправдивим — це скоромину́ща марно́та шукаючих смерти.
7 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
Насильство безбожних пряму́є на них, бо пра́ва чинити не хо́чуть.
8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
Дорога злочинця крута́, а чистий — прями́й його чин.
9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Ліпше жити в куті́ на даху́, ніж з сварливою жінкою в спі́льному домі.
10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
Лихого жадає душа нечестивого, і в о́чах його ближній його не отримає милости.
11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
Як карають глумли́вця мудріє безумний, а як мудрого вчать, — знання́ набуває.
12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
До дому свого пригляда́ється праведний, а безбожний дово́дить до зла.
13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
Хто вухо своє затикає від зо́йку убогого, то й він буде кликати, та не отримає відповіді.
14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
Таємний дару́нок пога́шує гнів, а нея́вний гости́нець — лють сильну.
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
Радість праведному — правосу́ддя чинити, а злочи́нцеві — страх.
16 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
Люди́на, що зблуджує від путі розуму, у зборі померлих спочине.
17 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
Хто любить весе́лощі, той немаю́чий, хто любить вино та оливу, той не збагаті́є.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
Безбожний — то викуп за праведного, а лукавий — за щирого.
19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
Ліпше сидіти в пусти́нній країні, ніж з сварливою та сердитою жінкою.
20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
Скарб цінни́й та олива в мешка́нні премудрого, та нищить безумна люди́на його.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
Хто жене́ться за праведністю та за милістю, той знахо́дить життя, справедливість та славу.
22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
До міста хоробрих уві́йде премудрий, і тверди́ню наді́ї його поруйнує.
23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
Хто стереже свої уста й свого язика́, той душу свою зберігає від лиха.
24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
Надутий пихо́ю — насмішник ім'я́ йому, він робить усе із бундю́чним зухва́льством.
25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
Пожада́ння лінивого вб'є його, бо руки його відмовляють робити, —
26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
він кожного дня пожадли́во жадає, а справедливий дає та не жалує.
27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
Жертва безбожних — оги́да, а надто тоді, як за ді́ло безчесне прино́ситься.
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
Свідок брехливий загине, а люди́на, що слухає Боже, говори́тиме за́вжди.
29 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
Безбожна люди́на жорстока обличчям своїм, а невинний зміцня́є дорогу свою.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
Нема мудрости, ані розуму, ані ради насу́проти Господа.
31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
Приготовлений кінь на день бо́ю, але́ перемога від Господа!
