Притчи 21
1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
Инима ымпэратулуй есте ка ун рыу де апэ ын мына Домнулуй, пе каре ыл ындряптэ ынкотро вря.
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
Омул сокотеште кэ тоате кэиле луй сунт фэрэ приханэ, дар Чел че черчетязэ инимиле есте Домнул.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
А фаче дрептате ши жудекатэ есте май плэкут Домнулуй декыт жертфеле.
4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
Привириле труфаше ши инима ынгымфатэ, ачастэ канделэ а челор рэй, ну сунт декыт пэкат.
5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
Плануриле омулуй харник ну дук декыт ла белшуг, дар чел че лукрязэ ку грабэ н-ажунӂе декыт ла липсэ.
6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
Комориле кыштигате ку о лимбэ минчиноасэ сунт о дешертэчуне каре фуӂе, ши еле дук ла моарте.
7 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
Силничия челор рэй ый мэтурэ, пентру кэ ну вор сэ факэ че есте дрепт.
8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
Чел виноват мерӂе пе кэй сучите, дар чел невиноват фаче че есте бине.
9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Май бине сэ локуешть ынтр-ун колц пе акопериш декыт ку о невастэ гылчевитоаре ынтр-о касэ маре.
10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
Суфлетул челуй рэу дореште рэул, семенул луй н-аре ничо тречере ынаинтя луй.
11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
Кынд есте педепсит батжокориторул, простул се фаче ынцелепт; ши кынд се дэ ынвэцэтурэ челуй ынцелепт, ел капэтэ штиинца.
12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
Чел неприхэнит се уйтэ ла каса челуй рэу ши веде че репеде сунт арункаць чей рэй ын ненорочире.
13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
Чине ышь аступэ урекя ла стригэтул сэракулуй, нич ел ну ва кэпэта рэспунс кынд ва стрига.
14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
Ун дар фэкут ын тайнэ потолеште мыния ши о митэ датэ пе аскунс потолеште чя май путерникэ мыние.
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
Есте о букурие пентру чел неприхэнит сэ факэ че есте бине, дар пентру чей че фак рэул есте о гроазэ.
16 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
Омул каре се абате де ла каля ынцелепчуний се ва одихни ын адунаря челор морць.
17 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
Чине юбеште петречериле ва дуче липсэ ши чине юбеште винул ши унтделемнул дресурилор ну се ымбогэцеште.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
Чел рэу служеште ка прец де рэскумпэраре пентру чел неприхэнит, ши чел стрикат, пентру оамений фэрэ приханэ.
19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
Май бине сэ локуешть ынтр-ун пэмынт пустиу декыт ку о невастэ гылчевитоаре ши супэрэчоасэ.
20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
Коморь де прец ши унтделемн сунт ын локуинца челуй ынцелепт, дар омул фэрэ минте ле рисипеште.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
Чине урмэреште неприхэниря ши бунэтатя гэсеште вяцэ, неприхэнире ши славэ.
22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
Ынцелептул кучереште четатя витежилор ши добоарэ путеря ын каре се ынкредяу.
23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
Чине ышь пэзеште гура ши лимба ышь скутеште суфлетул де мулте неказурь.
24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
Чел мындру ши труфаш се кямэ батжокоритор: ел лукрязэ ку априндеря ынгымфэрий.
25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
Пофтеле ленешулуй ыл омоарэ, пентру кэ ну вря сэ лукрезе ку мыниле.
26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
Тоатэ зиуа о дуче нумай ын пофте, дар чел неприхэнит дэ фэрэ згырчение.
27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
Жертфа челор рэй есте о скырбэ ынаинтя Домнулуй, ку кыт май мулт кынд о адук ку гындурь нелеӂюите.
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
Марторул минчинос ва пери, дар омул каре аскултэ бине ва ворби тотдяуна ку избындэ.
29 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
Чел рэу я о ынфэцишаре нерушинатэ, дар омул фэрэ приханэ ышь ымбунэтэцеште каля.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
Нич ынцелепчуня, нич причеперя, нич сфатул н-ажутэ ымпотрива Домнулуй.
31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
Калул есте прегэтит пентру зиуа бэтэлией, дар бируинца есте а Домнулуй.
