Притчи 21
1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
Iyi dị iche iche nke jupụtara na mmiri ka obi eze bụ nʼaka Onyenwe anyị, nke ọ na-ahazi nʼụzọ ọbụla dị ya mma.
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
Ọrụ niile bụ ihe ziri ezi nʼanya onye na-arụ ya, ma Onyenwe anyị bụ onye na-eleba anya nʼechiche obi anyị niile.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
Ime ezi omume na ihe ziri ezi ka Onyenwe anyị na-anabata karịa ịchụ aja.
4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
Nganga na mpako na agụụ ihe ọjọọ nke bụ ọrụ ndị ajọ omume, bụ mmehie.
5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
Echiche niile nke onye na-arụsị ọrụ ike na-eweta uru, dịka echiche onye ome ngwangwa na-enweta naanị ụkọ.
6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
Uru niile enwetara nʼụzọ na-ezighị ezi adịghị adịgide, ha bụ nkuume ifufe na-efesa, ndị na-achọ ya na-achọ ọnwụ.
7 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
Nʼihi na ndị na-emebi iwu anaghị eme ihe ọma, ihe ọjọọ ha na-eme na-alaghachi laa ha nʼiyi.
8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
Ụzọ onye na-emebi iwu bụ ihe gbagọrọ agbagọ, ma omume onye aka ya dị ọcha ziri ezi.
9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Ọ ka mma ibi nʼotu akụkụ elu ụlọ karịa ibinyere nwanyị na-ese okwu.
10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
Ihe na-atọ onye ọjọọ ụtọ bụ imerụ ndị ọzọ ahụ; ọ maghị imere mmadụ ibe ya ebere.
11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
Mgbe a na-ata onye na-akwa emo ahụhụ, onye na-enweghị uche na-enweta amamihe, ma mgbe a na-akụziri onye maara ihe ihe ọ na-enweta ihe ọmụma.
12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
Onye ezi omume na-amụta ihe site nʼile ụlọ onye ajọ omume anya na-emekwa ka ndị ajọ omume laa nʼiyi.
13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
Onye na-adịghị ege ntị na mkpu onye ogbenye, ya onwe ya ga-akpọkwa mkpu ma agaghị aza ya.
14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
Onyinye enyere na nzuzo na-eme ka iwe dajụọ, otu a kwa, ngarị ezonyere nʼime uwe na-eme ka oke ọnụma dajụọ.
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
Onye ezi omume na-aṅụrị ọṅụ mgbe e kpere ikpe ziri ezi, ma bụrụ ihe oke egwu dịrị ndị na-eme ajọ ihe.
16 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
Onye ọbụla si nʼụzọ nghọta wezuga onwe ya ga-eso nʼotu ndị nwụrụ anwụ.
17 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
Nwoke hụrụ ibi ndụ nganga nʼanya na-ada ụkpa; ịṅụ mmanya na oke oriri abụghị ụzọ esi akpata akụ.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
Onye ajọ omume ga-abụ ihe mgbapụta maka onye ezi omume, onye aghụghọ ga-abụkwa ihe mgbapụta maka onye ndụ ya ziri ezi.
19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
Ọ ka mma ibi nʼọzara karịa ibinyere nwanyị na-atamu ntamu na-esekwa okwu.
20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
Onye maara ihe na-edebe ezi ihe oriri na mmanụ oliv nʼụlọ ya, ma onye nzuzu na-eloda ihe niile nʼọnụ ya.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
Onye na-achụso ezi omume na ịhụnanya ga-achọta ndụ, na ugwu na ọganihu.
22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
Onye maara ihe nwere ike megide obodo ndị dike, kwatuokwa ebe ewusiri ike nke ha tụkwasịrị obi ha.
23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
Onye na-echekwa ire ya na ọnụ ya na-egbochiri onwe ya ọdachi.
24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
Onye nganga na onye mpako, onye na-akwa emo bụ aha ya. Ọ na-eji oke nganga eme ihe niile.
25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
Oke ọchịchọ nke onye umengwụ na-ewetara ya ọnwụ nʼihi na ọ jụrụ ịrụ ọrụ.
26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
Kwa ụbọchị ka ọ na-achọ inwe karịa, ma onye ezi omume na-enye na-akpaghị oke.
27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
Chineke kpọrọ aja ndị na-emebi iwu asị, nke ka nke, ma ọ bụrụ na ha na-enye onyinye a site na nzube ọjọọ.
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
Onyeama ụgha ga-ala nʼiyi, ma onye ọbụla na-ege ya ntị ka a ga-ebibi ruo ebighị ebi.
29 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
Ndị ajọ omume na-ebi ndụ atụghị egwu, ma ndị omume ha ziri ezi na-atụgharị uche nʼụzọ ha niile.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
O nweghị amamihe dị, o nweghị nghọta dị, o nwekwaghị atụmatụ ọbụla, nke pụrụ iguzosi ike megide Onyenwe anyị.
31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
E nwere ike jikere ịnyịnya, kwadokwaa maka agha, maọbụ naanị Onyenwe anyị na-enye mmeri.
