Притчи 21
1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
Seyè a dirije lespri yon wa, menm jan li dirije yon kouran dlo nan kannal. Li mennen l' kote li vle.
2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
Lèzòm mete nan lide yo tou sa y'ap fè dwat. Men, pa bliye, se Seyè a k'ap jije sa ki nan kè yo.
3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
Fè sa ki dwat. Pa nan patipri. Sa fè Seyè a plezi pi plis pase bèt ou ta touye pou li.
4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
Fè awogans, gonfle lestonmak yo sou moun, se sa ase mechan yo ap chache fè. Tou sa se peche.
5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
Lè ou pran san ou pou ou travay, tou sa w'ap fè ap ba ou benefis. Men, lè ou twò prese, ou p'ap janm gen anyen.
6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
Moun k'ap mache bay manti pou fè lajan ap kouri dèyè van. Se lanmò y'ap chache.
7 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
Move zak mechan yo ap fè a ap fini ak yo, paske yo derefize fè sa ki dwat devan Bondye.
8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
Moun k'ap fè sa ki mal ap mache sou chemen plen detou. Men, inonsan yo fè sa ki dwat.
9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Pito ou rete pou kont ou nan yon kwen galata pase pou ou rete nan kay ak yon fanm ki toujou ap chache kont.
10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
Mechan toujou anvi fè sa ki mal. Yo pa gen pitye pou pesonn.
11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
Lè yo pini yon moun ki renmen pase lòt nan betiz, se yon leson pou moun ki pa gen lespri. Men, moun ki gen bon konprann, lè yo pale avè l', li vin gen plis konesans.
12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
Bondye pa nan patipri, li konnen sa k'ap pase anndan kay mechan yo. Li fè malè tonbe sou yo.
13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
Si ou fèmen zòrèy ou pou ou pa tande pòv k'ap mande ou lacharite, konsa tou pesonn p'ap tande ou lè w'a mande sekou.
14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
Lè yon moun fache sou ou, si ou ba li yon kado an kachèt, w'a fè l' vin frèt. Wi, yon kado glise nan pòch li ap kase fe l'.
15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
Lè yo rann jistis san patipri, moun ki mache dwat yo gen kè kontan. Men, mechan yo gen kè kase.
16 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
Lè yon moun pèdi chemen l' pou l' aji tankou moun fou, se lanmò k'ap fè li siyon.
17 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
Lè ou renmen plezi, w'ap toujou pòv. Lè ou renmen bon bweson ak bon manje, ou p'ap janm gen lajan.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
Lè pou malè ta tonbe sou moun ki mache dwat yo, se sou mechan yo li tonbe.
19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
Pito ou viv pou kont ou nan yon dezè pase pou ou viv nan kay ak yon fanm ki tout tan ap chache kont, ki tout tan ap plenyen.
20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
Moun ki gen konprann ap gen gwo richès ak kantite bon manje lakay yo. Men, moun sòt gaspiye tout lajan yo.
21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
Lè yon moun pa fè lenjistis, lè li gen bon kè, l'ap viv lontan. Tout zafè l' ap mache byen, y'ap respekte l'.
22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
Yon nonm lespri ka pran yon lavil kote ki gen anpil grannèg. L'ap kraze fòs ki t'ap fè yo pa pè anyen an.
23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
Veye bouch ou ak lang ou, ou p'ap nan pwoblèm.
24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
Moun k'ap pase Bondye nan betiz, se moun ki radi, se moun ki awogan. Yo pa gen konsiderasyon pou pesonn.
25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
Parese pa anvi leve ni lou ni lejè. Se sa k'ap touye l' la tou.
26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
Tout lajounen l'ap kalkile sou sa l' ta renmen genyen. Men, moun ki mache dwat yo gen pou bay, y'ap bay san gad dèyè.
27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
Seyè a pa ka sipòte lè mechan yo ap ofri bèt pou touye pou li. Sa pi mal toujou lè yo ofri bèt pou touye ba li avèk lide mechanste dèyè tèt yo.
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
Temwen k'ap bay manti gen pou l' mouri. Men, yo p'ap koupe pawòl nan bouch moun ki peze sa l'ap di.
29 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
Mechan toujou pran pòz radi l'. Men, moun ki mache dwat la konnen sa l'ap fè.
30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
Devan Seyè a pa gen ni moun konnen, ni moun lespri, ni moun ki gen bon konprann.
31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
Moun pare chwal pou y' al fè lagè, men se Seyè a k'ap deside kilès k'ap genyen batay la.
