Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Sharab kishini reswa qilar, Haraq kishini ghaljirlashturar; Kimki uninggha bérilip ézip ketse, eqilsizdur.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Padishahning ghezipi shirning hörkirishige oxshash qorqunchluqtur; Uning achchiqini keltürgen, öz jénigha jaza chüshürer.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Özini majiradin néri qilish kishining izzitidur; Biraq herbir exmeq özini basalmas.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Hurun adem qishta yer heydimes; Yighim waqtida yoqluqta qélip ashliq tiler.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Kishining könglidiki oy-niyetliri chongqur sugha oxshashtur; Yorutulghan adem ularni tartip alalaydu.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Özini sadiq deydighanlar köptur; Biraq ishenchlik bir ademni kim tapalisun?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Heqqaniy adem diyanetlik yolda mangar; Uning perzentlirige bext-beriket qaldurular!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Padishah adalet textide olturghanda, Hemme yamanliqni közi bilen qoghlaydu.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Kim özini gunahdin tazilandim, Wijdanim paklandi, déyeleydu?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Ikki xil taraza téshi, Ikki xil küre ishlitish, Oxshashla Perwerdigargha yirginchliktur.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Hetta bala öz xisliti bilen biliner; Uning qilghanlirining pak, durus yaki emesliki heriketliridin körünüp turar.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Köridighan közni, anglaydighan qulaqni, Her ikkisini Perwerdigar yaratti.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Uyqugha amraq bolma, namratliqqa uchraysen; Közüngni échip oyghaq bol, néning mol bolar.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Xéridar mal alghanda: «Nachar iken, nachar iken!» dep qaqshaydu; Élip ketkendin kéyin [«Ésil nerse, erzan aldim» dep] maxtinidu.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Altun bar, leel-yaqutlarmu köptur; Biraq bilimni béghishlighan lewler némidégen qimmetlik göherdur!
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Yatqa képil bolghan kishidin qerzge tonini tutup alghin; Yat xotun’gha kapalet bergen kishidin kapalet puli al.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Aldap érishken tamaq tatliqtur; Kéyin, uning yégini shéghil bolar.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Pilanlar meslihet bilen békitiler; Pishqan körsetme bilen jeng qilghin.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Gep toshughuchi sirlarni ashkarilar; Shunga walaqtekkür bilen arilashma.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Kimki ata-anisini haqaret qilsa, Uning chirighi zulmet qarangghusida öcher!
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Téz érishken miras haman beriketlik bolmas.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Yamanliqqa yamanliq qayturay déme; Perwerdigargha tayinip küt, U derdingge yéter.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Ikki xil taraza téshi Perwerdigargha yirginchliktur; Saxta ölchem qet’iy yarimas.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Insanning hayatliq qedemlirini Perwerdigar belgileydu; Undaqta insan öz musapisini nedin bilsun?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Bir nersisini yéniklik bilen «[Xudagha] atalghan!» dep wede bérish, Qesemlerdin kéyin ikkilinip qayta oylinish, Öz jénini qiltaqqa chüshürgen’ge barawer.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Dana padishah yamanlarni topanni sorughandek soruwétidu, Xaman tepkendek tuluq bilen yanjiwéter.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Ademning roh-wijdani — Perwerdigarning chirighidur, U qelbning herbir teglirini tekshürüp perq éter.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Méhir-shepqet we heqiqet padishahni saqlaydu; U méhir-shepqet bilenla öz textini mustehkemleydu.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Yash yigitlerning qawulluqi ularning pexridur; Qérilarning izziti aq chachliridur.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Terbiye yariliri yamanliqni tazilap chiqirar, Tayaq izliri ich-baghirni taza qilar.
