Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Шарап кишини рәсва қилар, Һарақ кишини ғалҗирлаштурар; Кимки униңға берилип езип кәтсә, әқилсиздур.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Падишаһниң ғәзиви ширниң һөкиришигә охшаш қорқунучлуқтур; Униң аччиғини кәлтүргән, өз җениға җаза чүшүрәр.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Өзини маҗирадин нери қилиш кишиниң иззитидур; Бирақ һәр бир ахмақ өзини басалмас.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Һорун адәм қишта йәр һайдимәс; Жиғим вақтида йоқлуқта қелип ашлиқ тиләр.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Кишиниң көңлидики ой-нийәтлири чоңқур суға охшаштур; Йорутулған адәм уларни тартип алалайду.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Өзини садиқ дәйдиғанлар көптур; Бирақ ишәшлик бир адәмни ким тапалисун?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Һәққаний адәм диянәтлик йолда маңар; Униң пәрзәнтлиригә бәхит-бәрикәт қалдурулар!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Падиша адаләт тәхтидә олтарғанда, Һәммә яманлиқни көзи билән қоғлайду.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Ким өзини гунадин тазиландим, Виҗданим пакланди, дейәләйду?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Икки хил тараза теши, Икки хил күрә ишлитиш, Охшашла Пәрвәрдигарға жиркиничликтур.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Һәтта бала өз хислити билән билинәр; Униң қилғанлириниң пак, дурус яки әмәслиги һәрикәтлиридин көрүнүп турар.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Көридиған көзни, аңлайдиған қулақни, Һәр иккисини Пәрвәрдигар яратти.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Уйқиға амрақ болма, намратлиққа учрайсән; Көзүңни ечип ойғақ бол, нениң мол болар.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Херидар мал алғанда: «Начар екән, начар екән!» дәп қақшайду; Елип кәткәндин кейин [«Есил нәрсә, әрзан алдим» дәп] махтиниду.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Алтун бар, ләәл-яқутларму көптур; Бирақ билимни беғишлиған ләвләр немидегән қиммәтлик гөһәрдур!
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Ятқа кепил болған кишидин қәризгә тонини тутуп алғин; Ят хотунға капаләт бәргән кишидин капаләт пули ал.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Алдап еришкән тамақ татлиқтур; Кейин, униң йегини шеғил болар.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Планлар мәслиһәт билән бекитиләр; Пишқан көрсәтмә билән җәң қилғин.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Гәп тошуғучи сирларни ашкарилар; Шуңа валақтәккүр билән арилашма.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Кимки ата-анисини һақарәт қилса, Униң чириғи зулмәт қараңғусида өчәр!
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Тез еришкән мирас һаман бәрикәтлик болмас.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Яманлиққа яманлиқ қайтурай демә; Пәрвәрдигарға тайинип күт, У дәрдиңгә йетәр.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Икки хил тараза теши Пәрвәрдигарға жиркиничликтур; Сахта өлчәм қәтъий яримас.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Инсанниң һаятлиқ қәдәмлирини Пәрвәрдигар бәлгүләйду; Ундақта инсан өз мусаписини нәдин билсун?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Бир нәрсисини йениклик билән «[Худаға] аталған!» дәп вәдә бериш, Қәсәмләрдин кейин иккилинип қайта ойлиниш, Өз җенини қилтаққа чүшүргәнгә баравәр.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Дана падиша яманларни топанни соруғандәк соруветиду, Хаман тәпкәндәк тулуқ билән янҗиветәр.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Адәмниң роһ-виҗдани — Пәрвәрдигарниң чириғидур, У қәлбниң һәр бир тәглирини тәкшүрүп пәриқ етәр.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Меһри-шәпқәт вә һәқиқәт падишани сақлайду; У меһри-шәпқәт биләнла өз тәхтини мустәһкәмләйду.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Яш жигитләрниң қавуллуғи уларниң пәхридур; Қериларниң иззити ақ чачлиридур.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Тәрбийә ярилири яманлиқни тазилап чиқирар, Таяқ излири ич-бағирни таза қилар.
