Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Вино — то насмі́шник, напій п'янки́й — галасу́н, і кожен, хто блу́дить у ньому, немудрий.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Страх царя — як рик лева; хто до гніву дово́дить його́, — проти свого життя прогрішає.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Слава люди́ні, що гнів покидає, а кожен глупа́к вибуха́є.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Лінивий не о́ре із о́сени, а захоче в жнива́ — і нічо́го нема.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Рада в серці люди́ни — глибока вода, і розумна люди́на її повиче́рпує.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Багато людей себе звуть милосердними, та вірну люди́ну хто зна́йде?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
У своїй непови́нності праведний ходить, — блаженні по ньому сини його!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Цар сидить на судде́вім престолі, всяке зло розганяє своїми очима.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Хто скаже: „Очи́стив я серце своє, очистився я від свого гріха́?“
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Вага неоднакова, неоднакова міра, — обо́є вони — то оги́да для Господа.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Навіть юна́к буде пі́знаний з чи́нів своїх, — чи чин його чистий й чи про́стий.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Ухо, що слухає, й око, що бачить, — Господь учинив їх обо́є.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Не кохайся в спанні́, щоб не збідні́ти; розплю́щ свої очі — та хлібом наси́ться!
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
„Зле, зле!“каже той, хто купує, а як пі́де собі, тоді хва́литься ку́пном.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Є золото й пе́рел багато, та розумні уста́ — найцінніший то по́суд.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Візьми його о́діж, бо він поручивсь за чужого, і за чужи́нку візьми його за́став.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Хліб з неправди солодкий люди́ні, та піско́м потім бу́дуть напо́внені у́ста її.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Тримаються за́міри радою, і війну прова́дь мудрими ра́дами.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Виявляє обмо́вник таємне, а ти не втручайся до того, ле́гко хто розту́лює уста свої.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Хто кляне свого батька та матір свою, — погасне світильник йому серед те́мряви!
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Спа́док спо́чатку заскоро набу́тий, — не буде кінець його поблагосло́влений!
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Не кажи: „Надолу́жу я зло!“— май надію на Господа, і Він допоможе тобі.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Вага неоднакова — то оги́да для Господа, а ома́нливі ша́льки не добрі.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Від Господа — кроки люди́ни, а люди́на — як вона зрозуміє дорогу свою?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Тене́та люди́ні казати „святе́“нерозважно, а зго́дом свої обітни́ці досліджувати.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Мудрий цар розпо́рошить безбожних, і зве́рне на них своє ко́ло для мук.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Дух люди́ни — світильник Господній, що все ну́тро обшукує.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Милість та правда царя стережуть, і трона свого він підтримує милістю.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Окраса юна́цтва — їхня сила, а пишність стари́х — сивина́.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Синяки́ від побоїв — то масть лікува́льна на злого, та вдари нутру́ живота.
