Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Waini museki uye doro mupopoti; ani naani anotsauswa nazvo haana kuchenjera.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Kutsamwa kwamambo kwakafanana nokuomba kweshumba; uyo anomutsamwisa anotadzira upenyu hwake.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Munhu achakudzwa kana akagara kure nokukakavara, asi benzi rimwe nerimwe rinokurumidza kupopota.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Simbe hairimi mumwaka wokurima; saka panguva yokukohwa anotsvaka asi hapana chaanowana.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Zvinangwa zvomwoyo womunhu imvura yakadzika, asi munhu akachenjera achaichera.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Vanhu vazhinji vanoti vane rudo rusingagumi, asi munhu akatendeka angawanikwa kupiko?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Munhu akarurama anorarama upenyu hwakanaka; vana vake vanomutevera vakaropafadzwa.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Kana mambo achinge agara pachigaro chake kuti atonge, anopepeta zvakaipa zvose nameso ake.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Ndiani angati, “Ndakachengeta mwoyo wangu wakachena; ndakachena uye handina zvivi”?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Zviereso zvakasiyana nezvipimo zvakasiyana Jehovha anozvivenga zvose.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Kunyange mwana anozivikanwa nezvaanoita, kuti tsika dzake dzakanaka uye kuti dzakarurama here.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Nzeve dzinonzwa nameso anoona, Jehovha ndiye akazviita zvose zviri zviviri.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Usafarira kurara kana kuti uchava murombo; svinudza meso ako ipapo uchava nezvokudya zvakawanda.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
“Hazvina kunaka, hazvina kunaka!” ndizvo zvinotaura mutengi; ipapo hoyo oenda achizvirumbidza pamusoro pezvaatenga.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Goridhe riripo, uye matombo anokosha amarubhi azere, asi miromo inotaura zivo ndicho chinhu chinokosha chisipo.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Mutorerei nguo yake, uyo anoitira mutorwa rubatso; itorei sorubatso kana azviitira mukadzi asingazvibati.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Zvokudya zvakawanikwa nokunyengera zvinonaka kumunhu, asi achapedzisira ava nomukanwa mazara jecha.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Ita urongwa nokutsvaga mazano; kana uchironga hondo, tsvaka kutungamirirwa.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Guhwa rinoputsa chivimbo; saka furatira munhu anotaurisa.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Kana munhu akatuka baba vake kana mai vake, mwenje wake uchadzimwa parima guru.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Nhaka yakakurumidza kuwanikwa pakutanga haingaropafadzwi pamagumo ayo.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Usati, “Ndichatsiva zvawanditadzira izvi!” Mirira Jehovha, uye iye achakubatsira.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Jehovha anovenga zviereso zvinosiyana, uye zviero zvinonyengera hazvimufadzi.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Kufamba kwomunhu kunotungamirirwa naJehovha. Zvino munhu anganzwisisa sei nzira yake?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Musungo kumunhu kuti akumikidze chimwe chinhu nokukurumidza uye ozorangarira mhiko dzake pava paya.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Mambo akachenjera anopepeta zvakaipa; anofambisa vhiri rokupura pamusoro pavo.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Mwenje waJehovha unonzvera mweya womunhu; unonzvera zviri mukatikati make.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Rudo nokutendeka zvinochengetedza mambo; kubudikidza norudo chigaro chake chinosimbiswa.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Kukudzwa kwamajaya ndiro simba ravo, bvudzi jena kubwinya kwavakwegura.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Kurohwa nokukuvadzwa zvinobvisa zvakaipa, uye kurohwa neshamhu kunovaka munhu womukati.
