Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Vino je potsmjevaè i silovito piæe nemirnik, i ko god za njim luta neæe biti mudar.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Strah je carev kao rika mladoga lava; ko ga draži, griješi svojoj duši.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Slava je èovjeku da se okani svaðe; a ko je god bezuman, upleæe se.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Radi zime ljenivac ne ore; prosi o žetvi, i ništa ne dobija.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Savjet je u srcu èovjeèijem duboka voda, ali èovjek razuman crpe ga.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Najviše ljudi hvali se svojom dobrotom; ali ko æe naæi èovjeka istinita?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Pravednik jednako hodi u bezazlenosti svojoj; blago sinovima njegovijem poslije njega!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Car sjedeæi na prijestolu sudskom rasipa oèima svojim svako zlo.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Ko može reæi: oèistio sam srce svoje, èist sam od grijeha svojega?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Dvojak poteg i dvojaka mjera, oboje je mrsko Gospodu.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Po djelima svojim poznaje se i dijete hoæe li biti èisto i hoæe li biti pravo djelo njegovo.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Uho koje èuje, i oko koje vidi, oboje je Gospod naèinio.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Ne ljubi sna, da ne osiromašiš; otvoraj oèi svoje, i biæeš sit hljeba.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Ne valja, ne valja, govori ko kupuje, a kad otide onda se hvali.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Ima zlata i mnogo bisera, ali su mudre usne najdragocjeniji nakit.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Uzmi haljinu onome koji se podjemèi za tuðina, uzmi zalog od njega za tuðinku.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Sladak je èovjeku hljeb od prijevare, ali mu se poslije napune usta pijeska.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Misli se utvrðuju savjetom; zato razumno ratuj.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Ko otkriva tajnu, postupa nevjerno; zato se ne miješaj s onijem koji razvaljuje usta.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Ko psuje oca svojega ili mater svoju, njegov æe se žižak ugasiti u crnom mraku.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Našljedstvo koje se iz poèetka brzo dobija, ne biva na pošljetku blagosloveno.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Ne govori: vratiæu zlo. Èekaj Gospoda, i saèuvaæe te.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Mrzak je Gospodu dvojak poteg, mjerila lažna nijesu dobra.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Od Gospoda su koraci èovjeèji, a èovjek kako æe razumjeti put njegov?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Zamka je èovjeku da proždre svetinju, i poslije zavjeta opet da traži.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Mudar car rasipa bezbožnike i pušta na njih kolo.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Vidjelo je Gospodnje duša èovjeèija, istražuje sve što je u srcu.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Milost i istina èuvaju cara, i milošæu podupire svoj prijesto.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Slava je mladiæima sila njihova, a starcima èast sijeda kosa.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Modrice od boja i udarci koji prodiru do srca jesu lijek zlome.
