Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Vinen er en spotter, sterk drikk volder støi, og hver den som raver av den, blir ikke vis.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Den redsel en konge vekker, er som løvens brøl; den som gjør ham vred, spiller sitt liv.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Det er en ære for en mann at han holder sig borte fra trette, men enhver dåre viser tenner.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Om vinteren vil den late ikke pløie, derfor søker han forgjeves efter grøde om høsten.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Tankene i en manns hjerte er et dypt vann, men en forstandig mann drar det op.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Mange mennesker roper høit, hver om sin kjærlighet; men hvem finner vel en trofast mann?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Den rettferdige vandrer i ustraffelighet; lykkelige er hans barn efter ham.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
En konge som sitter på sitt dommersete, sikter og skiller ut alt ondt med sine øine.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Hvem kan si: Jeg har renset mitt hjerte, jeg er fri for min synd?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
To slags vektstener og to slags mål - begge deler er en vederstyggelighet for Herren.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Allerede den unge gutt viser ved sine gjerninger om hans ferd vil bli ren og rett.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Øret som hører, og øiet som ser - Herren har skapt dem begge to.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Elsk ikke søvn, forat du ikke skal bli fattig! Lukk dine øine op, så får du brød nok å ete.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Dårlig, dårlig! sier kjøperen; men når han går bort, roser han sig.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Det er nok gull og perler i mengde, men kyndige leber er en kostelig ting.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Ta hans klær, han har gått i borgen for en annen, og ta pant av ham for fremmedes skyld!
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Brød vunnet ved svik smaker mannen søtt, men siden blir hans munn full av småsten.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Planer får fremgang ved rådslagning; søk veiledning også når du fører krig!
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Den som går omkring som baktaler, åpenbarer hemmeligheter, og med den som er åpenmunnet, skal du ikke ha noget å gjøre.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Den som banner sin far og sin mor, hans lampe skal slukne i belgmørke.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
En arv som en fra først av har revet til sig, blir til sist uten velsignelse.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Si ikke: Jeg vil gjengjelde med ondt! Bi på Herren, og han skal frelse dig!
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
To slags vektstener er en vederstyggelighet for Herren, og falsk vekt er noget ondt.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Herren styrer mannens skritt; hvorledes skulde et menneske skjønne sin vei?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Det er farlig for et menneske at han i tankeløshet vier noget til Gud og først bakefter overveier sine løfter.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
En vis konge skiller ut de ugudelige og lar hjulet gå over dem.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Menneskets ånd er en Herrens lampe; den ransaker alle lønnkammerne i hans indre.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Miskunnhet og sanndruhet er en vakt om kongen, og han støtter sin trone ved miskunnhet.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
De unges pryd er deres kraft, og de gamles ære er de grå hår.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Et tuktemiddel for de onde er buler og sår og slag, som trenger inn i hjertets indre.
