Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Mpamerevere ty divay, mpañotakotake ty toake, vaho tsy mahihitse i nampivìhe’ey.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Ty fampangebaheban-kaviñera’ i mpanjakaiy, le manahake ty firohafan-diona; mamoe aiñe ty mitrabik’ aze hiboseha’e.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Havañona’ ondaty te miholiatse añ-ali-drokoñe, fe manjehatse avao o dagolao.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Tsy mitrabak’ asotry ty tembo; ie famara-manta, mangatake tsy mahazo.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Rano laleke ty fisafirian’ arofo’ ondaty, fe mampiboak’ aze ty mahihitse.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Maro ty mihaboke ho mpiferenaiñe, fa ia ty mahatendreke ondaty migahiñe.
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Mañavelo an-kahiti’e ty vantañe; haha o ana’e manonjohy azeo!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Tsongàe’ ty mpanjaka miambesatse an-jaka ao am-pihaino’e ze atao haratiañe iaby.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Ia ty mahafisaontsy ty hoe: Fa nampikanitsoheko ty troko; vaho malio tahin-draho?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Songa tiva am’ Iehovà ty vato-pandanja vìlañe naho ty kapoake vàlañe.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
O sata’eo ro andrendrehañe i zatovo, hera mikasokàsoke naho to i fitoloña’ey.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Ty ravembia mahajanjiñe, naho ty fihaino mahaoniñe, songa namboare’ Iehovà.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Ko manao hatea rotse, tsy mone ho rarake; Avotiriho o fihaino’oo le ho eneñe mahakama.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Raty, raty, hoe ty mpivily; ie mienga le isengea’e.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Eo ty volamena naho ty vatosoa tsifotofoto; fe safira ty fivimby nahatendreke hilala.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Rambeso ty saro’ ty nitsoak’ ambahiny, tambozoro ho antoke t’ie tsy fohiñe.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Mamy ty mofo niazo t’ie namañahy, fa ho atseke faseñe aniany ty vava’e.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Tolo-kevetse ro mahajadoñe safiry, Mañolots’ añ’aly ty fanoroan-kihitse.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Mampiborake tangogo ty mpikanifoke mitsatsà; aa le ko mirekets’ami’ty mpangaradadake.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Ze mamatse rae naho rene, hikipeke an-kaieñe ao ty failo’e.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Ty lova tinaentaeñe am-baloha’e, tsy ho tahieñe am-para’e.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Ko manao ty hoe: Ho valeko i ratiy; mahaliñisa Iehovà, Ie ty handrombak’ azo.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Tiva am’ Iehovà ty vato-lanja tsy mira; vaho tsy vokatse o fandanjàñe vìlañeo.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Alaha’ Iehovà o lia’ ondatio; aia arè ty haharendreha’ ondaty i lala’ey?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Fandrike ty ikofofoaha’ t’indaty, ty hoe: Masiñe! ie añe i fantay vaho añontanea’e.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Manònga o lo-tserekeo ty mpanjaka mahihitse; le ampivarimbariñe’e ama’e ty larò.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Failo’ Iehovà ty arofo’ ondaty, Fonga karaofe’e o añova’eo.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Mahafijadoñe ty fiferenaiñañe naho ty hatò i mpanjakay; tohaña’e am-patarihañe i fiambesa’ey.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Enge’ o ajalahio o haozara’ iareoo; maroi-foty ty volonahe’ o androanavio.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Mamaopao-karatiañe ty fofoke mamonotroboke, naho mañalio o añova’eo ty lafa.
