Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Vino elobisaka bato maloba ya soni, masanga ya makasi ememaka mobulu; moto nyonso oyo amipesaka na yango akotikala te kokoma moto ya bwanya.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Somo oyo mokonzi apesaka ezali lokola koganga ya nkosi; moto oyo apesaka ye kanda amilukelaka ye moko pasi.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Koboya koswana epesaka moto lokumu, kasi moto oyo azangi mayele amipesaka na yango.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Moto ya goyigoyi asalaka bilanga te likolo ya kobanga malili; boye na tango ya kobuka mbuma, alukaka mpe kobuka, kasi akozwa eloko te.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Makanisi ya motema ya moto ezalaka lokola ebale ya mozindo, moto ya mayele alukaka kotoka kati na yango.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Bato ebele batatolaka bolamu na bango, kasi nani akomona moto ya sembo?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Moyengebene atambolaka na bosembo na ye; boye sima na ye, bana na ye bakozala bato ya esengo.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Soki mokonzi avandi na kiti mpo na kosambisa, miso na ye ebenganaka mabe nyonso.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Nani akoki koloba: « Nabatelaka motema na ngai peto, nazali peto, nazali na masumu te? »
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Kilo mibale mpe bimekelo mibale, nyonso ezali nkele na miso ya Yawe.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Bayebaka elenge mobali na nzela ya misala na ye, soki ezaleli na ye ezali peto mpe sembo.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Ezala litoyi oyo eyokaka to liso oyo emonaka, ezali Yawe nde asalaki nyonso mibale.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Kolingaka pongi te, noki te okokoma mobola; sala ete miso na yo ezalaka ya kofungwama, mpe okozanga te bilei ya kobomba.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Moto oyo asombaka biloko alobaka: « Biloko oyo ezali mabe! Ezali malamu te! » Kasi soki akei, atombolaka mapeka mpo na biloko oyo azwi.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Wolo mpe babiju ezalaka na yango ebele, kasi bibebu oyo ebimisaka boyebi eleki na motuya.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Kamata elamba ya moto oyo alapi ndayi mpo na niongo ya moto mosusu; bomba yango lokola ndanga soki alapi ndayi mpo na mwasi mopaya.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Bilei oyo ezwami na nzela ya lokuta ezalaka elengi na monoko ya moto, kasi, na sima, monoko na ye etondaka na zelo.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Soki ozali kosala mabongisi, tunaka toli; mpe soki olingi kobunda bitumba, zala na ekenge mpe na mayele.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Moto ya bilobaloba abimisaka basekele; yango wana kima bato oyo balobaka mingi.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Moto oyo alakelaka tata to mama na ye mabe, mwinda na ye ekokufa kati na molili.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Bomengo oyo moto azwi noki-noki na ebandeli ekopambolama te na suka.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Kolobaka te: « Nakozongisa mabe na mabe oyo basali ngai! » Kasi talela Yawe, mpe akobikisa yo.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Kilo oyo ekesana na kilo mosusu ezalaka nkele na miso ya Yawe, mpe emekelo kilo ya lokuta ezalaka eloko ya malamu te.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Ezali Yawe nde atambolisaka matambe ya moto; bongo ndenge nini moto akoki kososola ye moko nzela na ye?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Ezali motambo mpo na moto koloba na lombangu: « Eloko oyo ebulisami mpo na Yawe, » mpe kokanisa sima na ye kolapa ndayi.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Mokonzi ya bwanya abenganaka bato mabe mpe azangaka te kopesa bango etumbu.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Molimo ya moto ezali mwinda oyo Yawe apesi ye; esosolaka bozindo nyonso ya motema ya moto.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Bolamu mpe solo ebatelaka mokonzi; alendisaka bokonzi na ye na nzela ya bolamu.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Makasi ezali biju ya bilenge, mpe suki ya pembe ezali lokumu ya mibange.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Bapota elongolaka mabe, mpe bafimbu esukolaka bozindo ya molimo ya moto.
