Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Vīns ir zobgalis, stiprs dzēriens trakgalvis; kas no tā straipalē, nav gudrs.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Ķēniņa draudi ir kā jauna lauvas rūkšana; kas viņu apkaitina, tas grēko pret savu dzīvību.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Vīram gods, būt tālu no bāršanās; bet kas vien ģeķis, iemaisās.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Aukstuma dēļ sliņķis near; pļaujamā laikā viņš meklēs augļus, bet nekā!
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Vīra padoms sirdī ir dziļš ūdens, bet gudrs vīrs to izsmeļ.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Ir daudz, kas katrs savu labu sirdi teic; bet uzticamu vīru, kas to atradīs!
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Taisnais staigā savā skaidrībā; svētīgi būs viņa bērni pēc viņa!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Ķēniņš, uz soģa krēsla sēžot, izdeldē visu ļaunu ar savām acīm.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Kas var sacīt: Es esmu šķīsts savā sirdī, es esmu tīrs no grēkiem?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Divējāds svars un divējāds mērs, šie abi Tam Kungam ir negantība.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Jau pie bērna darbošanās var nomanīt, vai viņa vīra darbi būs skaidri un taisni.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Ausi dzirdošu un aci redzošu, abas darījis Tas Kungs.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Nemīlē miegu, ka nepalieci par nabagu; atdari savas acis, tad būsi maizes paēdis.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
„Slikts, slikts!“saka pircējs; bet aizgājis, tad lielās.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Ja arī zelta un pērļu ir daudz, tomēr tas skaistākais glītums ir gudras lūpas.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
„Atņem viņam drēbi, jo tas priekš sveša galvojis, un tā nezināmā parādnieka vietā ķīlā tu to!“
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Zagta maize dažam salda, bet pēcgalā viņa mute būs pilna zvirgzdu.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Ar padomu ved nodomus galā, un karu tu vedi ar gudriem padomiem.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Mēlnesis apkārt lienot izpļurkstē, kas slēpjams; bet tu netinies ar to, kas savu muti nevalda.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Kas tēvu un māti lād, tā spīdeklis izdzisīs visu dziļākā tumsībā,
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Mantība, ko no pirmā gala iegūst, beidzamā galā nebūs svētīga.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Nesaki: Es atriebšu ļaunu! Gaidi uz To Kungu, un viņš tevi izpestīs.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Divējāds svars Tam Kungam negantība, un viltīgs svara kauss nav labs.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
No Tā Kunga ir cilvēka soļi; kā gan cilvēks izprastu savu ceļu!
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Svētas lietas aplam solīt un pēc apdomāt, būs cilvēkam par valgu.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Gudrs ķēniņš izdeldē bezdievīgos un ved skrituli pār tiem.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Dieva gaišums ir cilvēka dvēsele, kas pārzina visu sirds dziļumu.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Žēlastība un ticība pasargā ķēniņu, un caur žēlastību stāv stiprs viņa goda krēsls.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Jaunekļu krāšņums ir viņu spēks, un sirmi mati veco goda kronis.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Zilu un jēlu sapērt, tā nelieti noberž tīru un ar sitieniem līdz kauliem.
