Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Il vino [è] schernitore, e la cervogia [è] tumultuante; E chiunque ne è vago non è savio.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Il terrore del re [è] come il ruggito del leoncello; Chi lo provoca ad indegnazione pecca [contro a] sè stesso.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
[Egli è] gloria all'uomo di rimanersi di contesa; Ma chiunque è stolto si fa schernire.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Il pigro non ara per cagion del freddo; [E poi] nella ricolta va accattando, e [non trova] nulla.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Il consiglio nel cuor dell'uomo [è] un'acqua profonda; E l'uomo intendente l'attignerà.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Il più degli uomini predicano ciascuno la sua benignità; Ma chi troverà un uomo verace?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
I figliuoli del giusto, che cammina nella sua integrità, [Saranno] beati dopo di lui.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Il re, sedendo sopra il trono del giudicio, Dissipa ogni male con gli occhi suoi.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Chi può dire: Io ho purgato il mio cuore, Io son netto del mio peccato?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Doppio peso, e doppio staio, [Sono] amendue cosa abbominevole al Signore.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Fin da fanciullo [l'uomo] è riconosciuto da' suoi atti, Se egli [sarà] puro, e se le sue opere [saranno] diritte.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Il Signore ha fatte amendue queste cose: E l'orecchio che ode, e l'occhio che vede.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Non amare il sonno, che tu non impoverisca; Tieni gli occhi aperti, [e] sarai saziato di pane.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Chi compera dice: [Egli è] cattivo, [egli è] cattivo; Ma quando se n'è andato, allora si vanta.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Vi è dell'oro, e delle perle assai; Ma le labbra di scienza [sono] un vaso prezioso.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Prendi pure il vestimento di chi ha fatta sicurtà per lo strano; Prendi pegno da lui per gli stranieri.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Il pane acquistato con frode è soave all'uomo; Ma poi la sua bocca si trova piena di ghiaia.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
I disegni son renduti stabili con consiglio; Fa' dunque la guerra con prudenti deliberazioni.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Chi va sparlando palesa il segreto: Non rimescolarti adunque con chi è allettante di labbra.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
La lampana di chi maledice suo padre, o sua madre, Sarà spenta nelle più oscure tenebre.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
L'eredità acquistata di subito da principio Non sarà benedetta alla fine.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Non dire: Io renderò il male; Aspetta il Signore, ed egli ti salverà.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Doppio peso [è] cosa abbominevole al Signore; E le bilance fallaci non [sono] buone.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
I passi dell'uomo [sono] dal Signore; E come intenderà l'uomo la sua via?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Dire inconsideratamente: [Questa è] cosa sacra; E riflettere dopo aver fatti i voti, è un laccio all'uomo.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Il re savio dissipa gli empi, E rimena la ruota sopra loro.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
L'anima dell'uomo [è] una lampana del Signore, Che investiga tutti i segreti nascondimenti del ventre.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Benignità e verità guardano il re; Ed egli ferma il suo trono per benignità.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
La forza de' giovani [è] la lor gloria; E l'onor de' vecchi [è] la canutezza.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
I lividori delle battiture, e le percosse che penetrano addentro nel ventre [Sono] una lisciatura nel malvagio.
