Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Csúfoló a bor, zajongó a részegítő ital; és bárki megmámorodik benne, nem lesz bölcs.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Mint fiatal oroszlán ordítása, olyan a király ijesztése, a ki magára haragítja, lelke ellen vét.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Dicsősége a férfiúnak elállni a pörtől, de minden oktalan kitör.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Ősztől kezdve nem szánt a rest, majd kér aratáskor, de nincs.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Mélységes víz a tanács az ember szívében, de az értelem embere merít belőle.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
A legtöbb ember – kiki hirdeti szeretetét, de hűséges embert ki talál?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Gáncstalanságában jár az igaz, boldogok a fiai ő utána.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
A király, ki az ítélet trónján ül, szemeivel szór szét minden rosszat.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Ki mondhatja: megtisztítottam szívemet, tiszta lettem vétkemtől;
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Kétféle súlykő, kétféle mérő; az Örökkévaló utálata mindakettő.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Cselekedeteiben megismerszik a fiú is, vajon tiszta s vajon egyenes-e a míve.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Halló fül és látó szem, az Örökkévaló teremtette mind a kettőt.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Ne szeresd az alvást, nehogy elszegényedjél, nyisd ki szemeidet, lakjál jól kenyérrel.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Rossz, rossz! mondja a vevő, s midőn elmegy, akkor dicsekszik.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Van arany és korál bőven, de drága ékszer a tudás ajkai.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Vedd el ruháját, mert másért kezeskedett, és idegen nő miatt zálogold őt meg.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Kellemes az embernek a hazugság kenyere, de azután kaviccsal telik meg a szája.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Gondolatok tanács által szilárdulnak meg, és útmutatásokkal viselj háborút.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Feltárja a titkot, ki mint rágalmazó jár, és csacskaajkúval ne állj össze.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
A ki átkozza atyját és anyját, annak mécsese kialszik sötétség homályában.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Kezdetben hamarkodva szerzett birtok – annak vége nem lesz áldott.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Ne mondd: Hadd fizetek rosszal; remélj az Örökkévalóhoz, s majd megsegít téged.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Utálata az Örökkévalónak kétféle súlykő, és csalárd mérleg nem jó.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Az Örökkévalótól valók a férfi léptei, s az ember – miképp értheti az utját?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Tőr az embernek hirtelen kiejteni: szentség! és azután fontolgatni a fogadalmakat.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
A gonoszokat szétszórja a bölcs király, és rájuk fordította a kereket.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Mécsese az Örökkévalónak az ember lelke, átkutatja mind a testnek kamaráit.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Szeretet és hűség megóvják a királyt, és szeretettel támasztja trónját.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Az ifjak ékessége erejök, s az öregek dísze az ősz haj.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Ütésnek kelevénye kenőcs a rosszra s a verések a test kamaráiba hatolnak.
