Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
| לץ היין המה שכר וכל-שגה בו לא יחכם |
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
| נהם ככפיר אימת מלך מתעברו חוטא נפשו |
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
| כבוד לאיש שבת מריב וכל-אויל יתגלע |
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
| מחרף עצל לא-יחרש ישאל (ושאל) בקציר ואין |
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
| מים עמקים עצה בלב-איש ואיש תבונה ידלנה |
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
| רב-אדם--יקרא איש חסדו ואיש אמונים מי ימצא |
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
| מתהלך בתמו צדיק אשרי בניו אחריו |
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
| מלך יושב על-כסא-דין-- מזרה בעיניו כל-רע |
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
| מי-יאמר זכיתי לבי טהרתי מחטאתי |
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
| אבן ואבן איפה ואיפה-- תועבת יהוה גם-שניהם |
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
| גם במעלליו יתנכר-נער-- אם-זך ואם-ישר פעלו |
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
| אזן שמעת ועין ראה-- יהוה עשה גם-שניהם |
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
| אל-תאהב שנה פן-תורש פקח עיניך שבע-לחם |
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
| רע רע יאמר הקונה ואזל לו אז יתהלל |
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
| יש זהב ורב-פנינים וכלי יקר שפתי-דעת |
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
| לקח-בגדו כי-ערב זר ובעד נכרים (נכריה) חבלהו |
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
| ערב לאיש לחם שקר ואחר ימלא-פיהו חצץ |
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
| מחשבות בעצה תכון ובתחבלות עשה מלחמה |
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
| גולה-סוד הולך רכיל ולפתה שפתיו לא תתערב |
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
| מקלל אביו ואמו-- ידעך נרו באישון (באשון) חשך |
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
| נחלה מבחלת (מבהלת) בראשונה ואחריתה לא תברך |
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
| אל-תאמר אשלמה-רע קוה ליהוה וישע לך |
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
| תועבת יהוה אבן ואבן ומאזני מרמה לא-טוב |
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
| מיהוה מצעדי-גבר ואדם מה-יבין דרכו |
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
| מוקש אדם ילע קדש ואחר נדרים לבקר |
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
| מזרה רשעים מלך חכם וישב עליהם אופן |
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
| נר יהוה נשמת אדם חפש כל-חדרי-בטן |
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
| חסד ואמת יצרו-מלך וסעד בחסד כסאו |
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
| תפארת בחורים כחם והדר זקנים שיבה |
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
| חברות פצע תמריק (תמרוק) ברע ומכות חדרי-בטן |
