< Притчи 20 >
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Wine is, a scoffer, and strong drink, a brawler, every one therefore who erreth therein, is unwise.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
The growl as of a young lion, is the dread inspired by a king, he that provoketh him, endangereth his own life.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Honour, hath the man who sitteth away from strife, but, any fool, may break through.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
By reason of the autumn, a sluggard will not plough, therefore shall he beg in harvest, and there be nothing.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Deep water, is counsel in a man’s heart, but, a man of understanding, will draw it out.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
A kind man one may call, a great man, —but, a faithful man, who can find?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
As for a righteous man, walking in his integrity, how happy are his children after him!
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
A king sitting on the throne of judgment, scattereth, with his eyes, all wrong.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Who can say, I have cleansed my heart, I am pure from my sin?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Divers weights, and divers measures, an abomination to Yahweh, are they, both.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Even, by his doings, doth a youth make himself known, whether, pure and upright, be his work.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
The hearing ear, and the seeing eye, Yahweh hath made them, both.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Do not love sleep, lest thou come to poverty, open thine eyes, be satisfied with bread.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Bad! bad! saith the buyer, but, going his way, then, he boasteth.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
There are gold, and an abundance of corals, but, precious jewels, are the lips of knowledge.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Take his garment who is pledge for a stranger, —then, for a woman unknown, accept him as surety.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Sweet to a man, may be the bread of falsehood, but, afterward, shall his mouth be filled with gravel.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Plans—by counsel, shalt thou establish, and, with concerted measures, make thou war.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
A revealer of secrets, is one who goeth about talebearing, therefore, with him who openeth his lips, shalt thou not have fellowship.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Whoso revileth his father or his mother, his lamp shall be put out in deep darkness.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
An inheritance hastily gotten at the beginning, the latter end thereof, shall not bring blessing.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Do not say, I will requite wrong! Wait thou for Yahweh that he may save thee.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
An abomination to Yahweh, are divers weights, and, deceptive balances, are not good.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
From Yahweh, are a man’s steps, a son of earth, then—how can he discern his way?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
It is a snare to a man, that he should rashly cry Holy! and, after making vows, to reflect!
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
A wise king, winnoweth out the lawless, when he hath turned over them the wheel.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
The lamp of Yahweh, is the spirit of a son of earth, searching all the chambers of the inner man.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Lovingkindness and faithfulness, will guard a king, —therefore should he support, with lovingkindness, his throne.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
The beauty of young men, is their strength, and, the ornament of old men, a hoary head.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Blows that cut in, cleanse away wickedness, and, smitings, [enter] the chambers of the inner man.