Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Wine is a mocker, and beer is a brawler. Whoever is led astray by them is not wise.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
The terror of a king is like the roaring of a lion. He who provokes him to anger forfeits his own life.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
It is an honor for a person to keep away from strife, but every fool quarrels.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
The sluggard will not plow by reason of the winter; therefore he shall beg in harvest, and have nothing.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Counsel in the heart of man is like deep water; but a man of understanding will draw it out.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Many men claim to be men of unfailing love, but who can find a faithful man?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
A righteous man walks in integrity; blessed are his children after him.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
A king who sits on the throne of judgment scatters away all evil with his eyes.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Who can say, "I have made my heart pure. I am clean and without sin?"
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Differing weights and differing measures, both of them alike are an abomination to the LORD.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Even a child makes himself known by his doings, whether his work is pure, and whether it is right.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
The hearing ear, and the seeing eye, The LORD has made even both of them.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Do not love sleep, lest you come to poverty. Open your eyes, and you shall be satisfied with bread.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
"It's no good, it's no good," says the buyer; but when he is gone his way, then he boasts.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
There is gold and abundance of rubies; but the lips of knowledge are a rare jewel.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Take the garment of one who puts up collateral for a stranger; and hold him in pledge for a wayward woman.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Fraudulent food is sweet to a man, but afterwards his mouth is filled with gravel.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Plans are established by advice; by wise guidance you wage war.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
He who goes about as a tale-bearer reveals secrets; therefore do not keep company with him who opens wide his lips.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Whoever curses his father or his mother, his lamp shall be put out in blackness of darkness.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
An inheritance quickly gained at the beginning, won't be blessed in the end.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Do not say, "I will pay back evil." Wait for the LORD, and he will save you.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
The LORD detests differing weights, and dishonest scales are no good.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
A man's steps are from the LORD; how then can man understand his way?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
It is a snare to a man to make a rash dedication, then later to consider his vows.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
A wise king winnows out the wicked, and drives the threshing wheel over them.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
The spirit of man is the LORD's lamp, searching all his innermost parts.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Love and faithfulness keep the king safe. His throne is sustained by love.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
The glory of young men is their strength. The splendor of old men is their gray hair.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Wounding blows cleanse away evil, and beatings purge the innermost parts.
