Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Wine is a luxurious thing, and drunkenness riotous: whosoever is delighted therewith shell not be wise.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
As the roaring of a lion, so also is the dread of a king: he that provoketh him, sinneth against his own soul.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
It is an honour for a man to separate himself from quarrels: but all fools are meddling with reproaches.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Because of the cold the sluggard would not plough: he shall beg therefore in the summer, and it shall not be given him.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Counsel in the heart of a man is like deep water: but a wise man will draw it out.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Many men are called merciful: but who shall find a faithful man?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
The just that walketh in his simplicity, shall leave behind him blessed children.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
The king, that sitteth on the throne of judgment, scattereth away all evil with his look.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Who can say: My heart is clean, I am pure from sin?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Diverse weights and diverse measures, both are abominable before God.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
By his inclinations a child is known, if his works be clean and right.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
The hearing ear, and the seeing eye, the Lord hath made them both.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Love not sleep, lest poverty oppress thee: open thy eyes, and be filled with bread.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
It is nought, it is nought, saith every buyer: and when he is gone away, then he will boast.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
There is gold, and a multitude of jewels: but the lips of knowledge are a precious vessel.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Take away the garment of him that is surety for a stranger, and take a pledge from him for strangers.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
The bread of lying is sweet to a man: but afterwards his mouth shall be filled with gravel.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Designs are strengthened by counsels: and wars are to be managed by governments.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Meddle not with him that revealeth secrets, and walketh deceitfully, and openeth wide his lips.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
He that curseth his father, and mother, his lamp shall be put out in the midst of darkness.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
The inheritance gotten hastily in the beginning, in the end shall be without a blessing.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Say not: I will return evil: wait for the Lord and he will deliver thee.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Diverse weights are an abomination before the Lord: a deceitful balance is not good.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
The steps of man are guided by the Lord: but who is the man that can understand his own way?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
It is ruin to a man to devour holy ones, and after vows to retract.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
A wise king scattereth the wicked, and bringeth over them the wheel.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
The spirit of a man is the lamp of the Lord, which searcheth all the hidden things of the bowels.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Mercy and truth preserve the king, and his throne is strengthened by clemency.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
The joy of young men is their strength: and the dignity of old men, their grey hairs.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
The blueness of a wound shall wipe away evils: and stripes in the more inward parts of the belly.
