Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
En Spotter er Vinen, stærk Drik slår sig løs, og ingen, som raver deraf, er viis.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Som Løvebrøl er Rædslen, en Konge vækker, at vække hans Vrede er at vove sit Liv.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Mands Ære er det at undgå Trætte, men alle Tåber vil Strid.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Om Efteråret pløjer den lade ikke, han søger i Høst, men finder intet.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Råd i Mands Hjerte er dybe Vande, men Mand med Indsigt drager det op.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Mangen kaldes en velvillig Mand, men hvem kan finde en trofast Mand?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Retfærdig er den, som lydefrit vandrer, hans Sønner får Lykke efter ham.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Kongen, der sidder i Dommersædet, sigter alt ondt med sit Blik.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Hvo kan sige: "Jeg rensed mit Hjerte, og jeg er ren for Synd!"
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
To Slags Vægt og to Slags Mål, begge Dele er HERREN en Gru.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Selv Drengen kendes på det, han gør, om han er ren og ret hans Færd.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Øret, der hører, og Øjet, der ser, HERREN skabte dem begge.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Elsk ikke Søvn, at du ej bliver fattig, luk Øjnene op og bliv mæt.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Køberen siger: "Usselt, usselt!" men skryder af Handelen, når han går bort.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Har man end Guld og Perler i Mængde, kosteligst Smykke er Kundskabslæber.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Tag hans Klæder, han borged for en anden, pant ham for fremmedes Skyld!
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Sødt smager Løgnens Brød, bagefter fyldes Munden med Grus.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Planer, der lægges ved Rådslagning, lykkes; før Krig efter modent Overlæg!
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Bagtaleren røber, hvad ham er betroet, hav ej med en åbenmundet at gøre!
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Den, der bander Fader og Moder, i Bælgmørke går hans Lampe ud.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Først haster man efter en Arv, men til sidst velsignes den ikke.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Sig ikke: "Ondt vil jeg gengælde!" Bi på HERREN, så hjælper han dig.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
To Slags Lodder er HERREN en Gru, det er ikke godt, at Vægten er falsk.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Fra HERREN er Mands Fjed, hvor kan et Menneske fatte sin Skæbne!
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Det er farligt at sige tankeløst: "Helligt!" og først efter Løftet tænke sig om.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Viis Konge sigter de gudløse, lader Tærskehjul gå over dem.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Menneskets Ånd er en HERRENs Lampe, den ransager alle hans indres Kamre.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Godhed og Troskab vogter Kongen, han støtter sin Trone ved Retfærd.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Unges Stolthed er deres Styrke, gamles Smykke er grånet Hår.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Blodige Strimer renser den onde og Hug hans Indres Kamre.
