Притчи 20
1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
Víno činí posměvače, a nápoj opojný nepokojného; pročež každý, kdož se kochá v něm, nebývá moudrý.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
Hrůza královská jako řvání mladého lva; kdož ho rozhněvá, hřeší proti životu svému.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
Přestati od sváru jest to každému ku poctivosti, ale kdožkoli se do nich zapletá, blázen jest.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
Lenoch neoře pro zimu, pročež žebrati bude ve žni, ale nadarmo.
5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
Rada v srdci muže voda hluboká, muž však rozumný dosáhne jí.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
Větší díl lidí honosí se účinností svou, ale v pravdě takového kdo nalezne?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
Spravedlivý ustavičně chodí v upřímnosti své; blažení synové jeho po něm.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
Král sedě na soudné stolici, rozhání očima svýma všecko zlé.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
Kdo může říci: Očistil jsem srdce své? Èist jsem od hříchu svého?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
Závaží rozdílná a míra rozdílná, obé to ohavností jest Hospodinu.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
Po skutcích svých poznáno bývá také i pachole, jest-li upřímé a pravé dílo jeho.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
Ucho, kteréž slyší, a oko, kteréž vidí, obé to učinil Hospodin.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
Nemiluj snu, abys nezchudl, otevři oči své, a nasytíš se chlebem.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
Zlé, zlé, říká ten, kdož kupuje, a odejda, tedy se chlubí.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
Zlato a množství perel, a nejdražší klínot jsou rtové umělí.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
Vezmi roucho toho, kterýž slíbil za cizího, a kdo za cizozemku, základ jeho.
17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
Chutný jest někomu chléb falše, ale potom ústa jeho pískem naplněna bývají.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
Myšlení radou upevňuj, a s opatrnou radou veď boj.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Kdo vynáší tajnost, chodí neupřímě, pročež k lahodícímu rty svými nepřiměšuj se.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
Kdo zlořečí otci svému neb matce své, zhasne svíce jeho v temných mrákotách.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
Dědictví rychle z počátku nabytému naposledy nebývá dobrořečeno,
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
Neříkej: Odplatím se zlým; očekávej na Hospodina, a vysvobodí tě.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
Ohavností jsou Hospodinu závaží rozdílná, a váhy falešné neoblibuje.
24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
Od Hospodina jsou krokové muže, ale člověk jak vyrozumívá cestě jeho?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
Osídlo jest člověku pohltiti věc posvěcenou, a po slibu zase toho vyhledávati.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
Král moudrý rozptyluje bezbožné, a uvodí na ně pomstu.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
Duše člověka jest svíce Hospodinova, kteráž zpytuje všecky vnitřnosti srdečné.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
Milosrdenství a pravda ostříhají krále, a milosrdenstvím podpírá se trůn jeho.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
Ozdoba mládenců jest síla jejich, a okrasa starců šediny.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Modřiny ran jsou lékařství při zlém, a bití vnitřnostem života.
