< Притчи 2 >
1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
И оғлум, әгәр сөзлиримни қобул қилсаң, Несиһәтлиримни қәлбиңгә пүксәң,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Әгәрдә даналиққа қулақ салсаң, Йоруқлуққа еришишкә көңүл бәрсәң,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Әгәр әқил-парасәткә тәшна болуп илтиҗа қилсаң, Йоруқлуққа еришиш үчүн жуқури авазда йелинсаң,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
Әгәр күмүчкә интилгәндәк интилсәң, Йошурун гөһәрни издигәндәк издисәң,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Ундақта Пәрвәрдигардин [һәқиқий] қорқушни билидиған болисән, Вә саңа Худани тонуш несип болиду.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
Чүнки Пәрвәрдигар даналиқ бәргүчидур; Униң ағзидин билим билән йоруқлуқ чиқиду.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
У дурус яшаватқанлар үчүн мол һекмәт тәйярлап қойғандур, У виҗданлиқ адәмләр үчүн қалқандур.
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
У адиллиқ қилғучиларниң йоллирини асрайду, Ихласмән бәндилириниң йолини қоғдайду.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
У чағда һәққанийлиқ, адиллиқ вә дуруслуқни, Шундақла һәр қандақ гөзәл йолни чүшинидиған болисән.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
Даналиқ қәлбиңгә кириши биләнла, Билим көңлүңгә йеқиши биләнла,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
Пәм-парасәт сени қоғдайду, Йоруқлуқ сени сақлайду.
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
Улар сени яман йолдин, Тили зәһәр адәмләрдин қутқузиду;
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
Йәни тоғра йолдин чәтнигәнләрдин, Қараңғу йолларда маңидиғанлардин,
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
Рәзиллик қилишни һозур көридиғанлардин, Яманлиқниң зиянлирини хошаллиқ дәп билидиғанлардин,
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
Йәни әгир йолларда маңидиғанлардин, Қиңғир йолда маңидиғанлардин қутқузиду.
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
[Даналиқ] сени бузуқ аялдин, Йәни ширин сөзләр билән аздурмақчи болған намәһрәм аяллардин қутқузиду.
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
[Бундақ аяллар] яш вақтида тәккән җорисини ташлап, Худа алдидики никаһ қәсимини унтуған вапасизлардиндур.
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
Униң өйигә баридиған йол өлүмгә апиридиған йолдур, Униң маңидиған йоллири адәмни әрваһлар маканиға башлайду.
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
Униң қешиға барғанларниң бириму қайтип кәлгини йоқ, Улардин бириму һаятлиқ йоллириға еришкини йоқ.
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
[Шуларни чүшәнсәң] яхшиларниң йолида маңисән, Һәққанийларниң йоллирини тутисән.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
Чүнки дурус адәм зиминда яшап қалалайду, Мукәммәл киши бу йәрдә маканлишалайду.
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
Лекин рәзилләр зиминдин үзүп ташлиниду, Вапасизлар униңдин жулуветилиду.